Общественикът Манол Пейков коментира в страницата си във фейсбук посещението на руския посланик Елеонора Митрофанова в Пловдив миналата седмица на 9 май:
"Понеже майка ми живее на Бунарджика, не се изненадах особено на задръстването, когато отидох да я навестя миналия четвъртък. После зърнах в нета няколко снимчици с рехаво присъствие в подмолите на Альоша, с фоста развени руски и няколко български знамена (зеленото на които, честно казано, приличаше по-скоро на избеляло синьо).
Едва тази сутрин научих, че освен пенсионерската агитка, на хълма е била допусната посланик Митрофанова, с все свитата си, включително "почетния консул" на Русия в България Георги Гергов.
Ти остави, че са я допуснали до заветния хълм прословутите проевропейски и западноориентирани стопани на нашия град, ами са и осигурили достъп да додрапа – барабар с бронираното си мерцедесче – до самия връх на хълма – на територията на който, както всеки пловдивчанин прекрасно знае, достъпа на автомобили е абсолютно забранен.
И не само достъп, ами и полицейска охрана й осигурили.
Та – макар и с няколко дни закъснение – искам да река на г-н Костадин Димитров (ако все още не му го е съобщил някой), че това е грандиозен не само политически, но също така морален, а и юридически гаф – хеле пък за политическа сила, която се самопровъзгласява за проевропейска и евроатлантическа. (Макар да подозирам, че прекрасно знае – само дето не може да строши на две волята на олигарха Гергов.)
Че какво толкоз, ще рекат някои от вас.
Ще ви кажа какво. Имаше време – преди някакви си 14 години (виж репортажите от 2010-а) – когато на прочутия деветомайски парад на Червения площад, редом с руските войници, крачеха американски и украински войски.
От две години насам руската армия тъпче чужда земя – бомбардира, гази, изнасилва, убива. И в същото време безмилостно смачква всякакъв протест и съпротива срещу тази чудовищна и несправедлива жестокост сред собствените си граждани.
Целият цивилизован свят (всъщност целият свят, минус Северна Корея, Куба, Никарагуа и Есватини) осъжда това нашествие и настоява за незабавното му прекратяване – докато Руската федерация продължава да го нарича "специална военна операция" и "денацификация" (като междувременно официално обяви България за "неприятелска държава").
Затова никак не е чудно, че за всеки нормален европеец всяко развято руско знаме в настоящия исторически момент е приблизително равносилно на развят хитлеристки флаг.
Лично за мен – а вярвам и за всеки човек с глава на раменете и елементарно чувство за справедливост – в този миг, на този ден, разрешаването на шествие с развети руски знамена, че и в присъствието на одиозната руска посланичка, при това в самото сърце на Пловдив е равносилно на
1) Предателство към всички евроатлантически ценности – свобода, демокрация, независимост, право на самоопределение;
2) Чиста проба колаборационизъм с открит враг на България, НАТО и свободния свят;
и 3) Несанкциониране на държавен тероризъм и държавен фашизъм от най-чист вид.
В заключение ще кажа едно-единствено нещо: не знам колко успешен кмет би излязъл от мен, но подобна антиевропейска и антибългарска мерзост не бих допуснал при никакви обстоятелства.
Ако ще и с тяло да трябваше да браня града, ценностите и убежденията си", завършва Пейков.