Пейков за електромобила си: Стигам със зор от Пловдив до София, но пък съм спестил от гориво немалко пари

Общественикът от Пловдив разказа в пространна публикация в страницата си във фейсбук относно предимствата и недостатъците от управлението на електрически автомобил.

"Купих електрическото си "Пежо 2008е" преди две години и половина. По-точно – 31 месеца.

Беше на малко над 7,000 км (тестова кола, за което ми дадоха отстъпка от около 13,000 лв), а сега е на 58,294 км.

С други думи – изминал съм около 51,000 км, което прави около 1,650 км/месец, или около 20,000 км на година (обичайният ми стандарт през годините е около 2000 км/месец или 25,000 годишно).

Основният недостатък на колата е, че не е мислена за електрическа – това на практика е един ДВГ-автомобил, на който е махнат двигателя и е сложен електромотор.

Липсва му термопомпа, а 50-киловатовата батерия (за разлика от тези на корейските автомобили, например, които са много напред с материала в тази област) не е оптимизирана за това купе – което прави средният разход по-висок от този на VW ID3, например (кола, чиято цялостна платформа е електрическа, а не само двигателят); да не говорим за (иначе грозноватия) Hyundai Kona или за Kia Niro.

В резултат на всичко това, пежото се стига със зор дори от Пловдив до София (е, вярно е, че не го жаля – карам го с максимално допустимите 140 км/ч, вместо с оптималните за електрически автомобил 100-110 км/ч).

Това ме научи да планувам по-добре: просто си зная, че вместо обичайния час и половина, трябва да предвидя поне два часа, за да стигна навреме. (По правило спирам на "Петрол" на 69-ия километър и зареждам 15-20 минути на мощната станция на Fines; това ми осигурява достатъчно резерв не само да стигна до София, но и да се повъртя из града, а ако се връщам същия ден – да стигна до 42-рия километър по обратния път, където има друга чудна и бърза зарядна станция, пак на Fines.)

Сега за преимуществата.

Първо – удоволствието.

Безшумно, почти вълшебно ускорение, сравнимо единствено с движението на яхта при спокойно море и силен вятър. 8.5 сек от 0 до 100 км е абсолютно достатъчно, за да си най-пъргавата кола на светофара, като изключим поршетата и мазератитата – особено предвид факта, че електрическият двигател, за разлика от бензиновия или дизеловия, постига максимален въртящ момент в мига на натискането на педала. (Disclaimer: докато свикнете с колата трябва да сте особено предпазливи в тесните улички, защото много лесно може да изненадате в гръб някой пешеходец; по тази причина някои марки автомобили започнаха да добавят мелодия или симулиран шум на двигател, който се чува отвън при движението на колата.)

Второ: онова, което ми спестява.

Зареждам най-вече във фабриката си, където съм поставил фотоволтаици на покрива – пък и промишлената цена на тока в часовете между 12:00 и 15:00 напоследък се приближава до нула.

Ако допуснем, че около 1/4 от зарежданията ми все пак са на платени зарядни станции (80-90 ст/kWh), средната цена, на която зареждам, е около 20-25 ст/kWh.

При разход от около 20 kWh/100 км (според брошурата е 16, но това може да бъде постигнато само в топло време и при умерена скорост); като умножим двете числа, стигаме до цена на горивото около 5 лв/100 км.

Ако допуснем, че разходът на аналогичен дизелов автомобил (какъвто карах преди това) е между 7 и 8 л/100 км, при цена около 3 лв/литър плащам между 21 и 24 лв/100 км.

Това означава, че (в сравнение с кола с ДВГ от същия клас) спестявам около 17 лв/100 км. Значи при минати 51,000 км съм спестил от гориво приблизително 8,670 лв (около 280 лв/месец от деня на придобиване до днес).

NB: Важно е все пак да се отбележи, че електрическият модел е с около 30,000 лева по-скъп от дизеловия/бензиновия си аналог – тоест колата трябва да мине поне 200,000 км, за да се изравнят спестяванията от г о р и в о с разликите в цените на автомобилите. И това – без да броим износването на самата батерия, чиято гаранция в повечето случаи е 8 години (макар хората с достатъчно опит да твърдят, че животът й е доста по-дълъг).

Това, обаче, лично за мен не е най-важното спестяване.

Дори и да се абстрахираме от отпадането на нуждата от обслужване (смяна на масло, филтри, ремъци и т.н. на всеки 20-25,000 км), специално за мен възможността да спирам с електромобила си в платени градски зони в София и Пловдив без да се притеснявам, че ще ми изтече талончето/есемеса и ще ме глобят или вдигнат е направо безценна – защото не се изразява в пари, а в спокойствие.

Трето – грижата за природата.

Тук говорим по-малко за бизнес и повече за верую – макар че в дългосрочен план глобалното затопляне със сигурност ще удари всички ни не само по джоба, ами и по качеството на живот.

И преди да почнете да ми обяснявате как производството на електрически автомобили е "също толкова мръсно и увреждащо атмосферата" (заради кадмия, който се копае от деца в Конго и който за жалост е съществена част от литиево-йонните батерии, или пък заради проблемът с рециклирането), бързам да ви контрирам със следното: смисълът от възприемането на новите технологии не е в това да решиш проблемите си начаса, а в това да дадеш ша с за цивилизационен поврат, които в дългосрочен план ще да подобри живота на всички ни.

Новите технологии винаги предизвикат съпротива и недоверие у мнозина – защото когато се появят те все още са сурови и недоразвити, докато онези, на чието място идват, са достигнали апогея си.

Моят преподавател по археология обичаше да разказва, че при разкопки на много места се наблюдава един и същ феномен: две съседни селища, в едното от които металът се е обработвал десетилетия наред, докато другото упорито е отказвало да го приеме – просто защото металните оръдия на труда все още са били в процес на усъвършенстване (меки или пък чупливи, ръбати, грозни и прочее), докато каменните отдавна са били доведени до съвършенство.

На подобен процес сме свидетели и сега – само дето нещата се случват много по-бързо.

Предвид огромните инвестиции в сектора (не само в железа, но и в умове), прогнозата ми е, че до петнайсетина години ще разполагаме с ново поколение батерии (по-чисти, по-безопасни, с далеч по-голям капацитет), които при това ще бъдат рециклируеми не само на теория (защото и в настоящия момент 96% от всяка батерия подлежат на рециклиране), но и ще се рециклират на практика.

Така че:

1) Искате или не, електрическият автомобил ви учи да бъдете по-дисциплинирани като водачи и да планирате всяко пътуване;

2) Лично за мен удоволствието от управлението на електрическия ми автомобил из цяло компенсира всички неудобства, свързани с по-честото спиране и по-дългото зареждане;

3) Ако имате нужда от кола за града и кратки извънградски разстояния (и особено ако имате място за зареждане), електрическата кола е непобедима. Що се отнася до по-дългите преходи – нещата са по-нюансирани (поне засега), но все пак се получават – с малко търпение и добро планиране;

4) Автономията и ефективността на батериите на електрическите автомобили се увеличава/подобрява буквално с месеци – както и броя и мощността на зарядните станции и скоростта на зареждането", пише в своята публикация издателята.