© Plovdiv24.bg виж галерията

"Аз не съм българин, защото българският народ няма ни история, ни царски дворци, ни образовани мъже, ни златни руна, ни фабрики за чирози, ни вселенски патриарх, ни светии, ни миропомазаници - казваш ти, велики космополите! Мнозина говорят, че българският народ не върви напред и че неговото положение из ден на ден е по-критически и незавидно. А може ли всичко това да бъде другояче, когато България има и бръснати мустаки, и космополити, и гръцки оратори, а няма свои верни, свои честни синове? Ако ние продаваме народността си без никакви причини, ако се отказваме от името си без никакви подбуждения и ако поддържаме своите неприятели без особена нужда, може ли да напредне народът ни и да бъде достоен за уважение?"

Едва отекнало това слово срещу безродниците, идва друго, което зашлевява котерийните патриоти. Ето го:

"Народите са слепи; те по често наказват своите верни синове, нежели предателите. Който е умен човек, той трябва да се показва като патриотин, но да не жертвува нищо. А който е още по-умен, той трябва да се ползва от народните слабости. Аз зная множество честни "патриоти", които въртят търговийка с народни сълзи; а никой не казва за тях, че са злодейци. У когото са паричките, той е прав и честен. Аз познавам множество български патриоти, които се хранят на народния гръб."

Това е словото на Гения, братя и сестри! Той не жали себе си, не жали и другите. Олтар му е истината, Бог му е правата дума. Думата в нейното истинско и болезнено значение, а не увита в пелените на измислената коректност, удушена и подменена в смисъла и значението си. Затова на днешния ден ние трябва да се замислим какво ползваме вместо слово? Колко се подменили думите? Колко близко са нашите думи до лъжата и колко далеч от истината?

Ботев е преди всичко болезнен стремеж към истината. Вяра, че там, където има истина, ще дойде и Свободата. Там, където няма истина, вечно ще властва Робството, под каквото и да е име.

Не само да помним Христо Ботев, братя и сестри, нека и го четем. Защото той не умира."

Ритуалът пред паметника на поета и революционер в Цар Симеоновата градина се организира традиционно от Община Пловдив. Той е част от календара на културните събития в града, в него участват почетна рота, венценосци и военен духов оркестър от пловдивския гарнизон и Комитет "Родолюбие".