Не можем да разглеждаме Пловдив като център на въоръжената борба за освобождение на България, защото това е бил най-големият и най-богатият град в българските земи и съответно с една изключително силна концентрация както на османски войски, така и на турска администрация. За сметка на това обаче в началото на подготовката на въоръжената борба за освобождението на България още от времето на първите комитети на Левски, Пловдив и пловдивският край заемат водещо място, като център на всички комитети в Тракия. Това каза в интервю директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. По думите му не случайно Васил Левски създава един от първите си комитети там. „В последствие, при подготовката на Априлското въстание най-важният окръг, който изиграва решителна роля за освобождението на България е Четвърти пловдивски революционен окръг.
Пловдив не би могъл да бъде център на въоръжена борба именно поради концентрацията на турски войски и турска администрация, но в този край Априлското въстание. Не случайно там са най-жестоки зверствата на редовните и нередовните турски войски, там се концентрират и експедициите, които правят чужди дипломати - консули, чужди журналисти, които разкриват зверствата по потушаването на въстанието. Именно това потушаване на Априлското въстание в Батак, Перущица, Брацигово, Панагюрище, Клисура, Сопот, Копривщица и тези извършени зверства предизвикват намесата на международната общественост, Великите сили и решението на Цариградската конференция от късната есен на 1876 г. за възстановяване на българската държава. Това е вече първият акт, който признава българската държава и като последствие на това, че Турция не иска да признае това решение на Великите сили, идва Руско-турската освободителна война, която кара Турция в крайна сметка да признае със Санстефанския мирен договор, макар и предварителен, възстановяването на българската държава. Това е през 1878 г., макар и с всички тези условности на разделянето на българските земи", разказа Стефан Шивачев. По думите му в този смисъл Пловдив заема водещо място в трите големи потока на националноосвободителните борби - борбата за национална църква, за национална просвета и въоръжената борба пловдивския край.
"Ако погледнем нещата от гледна точка, като измерение на самата Руско-турска война, последната битка, която протича от 14-17 януари 1878 г., е битката за Пловдив. Това е последното голямо сражение в рамките на войната, което довежда до разгрома на последната боеспособна турска армия на Сюлейман Паша и съответно след като тя е разбита, турците се оттеглят панически към Одрин и Цариград, следва примирието в Одрин и сключването на мирния договор. В този смисъл можем да откроим ролята на Пловдив в Руско-турската война", каза Шивачев.
Източник: агенция "Фокус" |