Едно от най-използваните оръжия в тази война са предизброните плакати. Стотици килограми хартия и лепило се въргалят по улиците на Пловдив, смесвайки се с есенните листа, правейки пейзажа още малко по-"романтичен".
Няма да коментираме идеята и смисъла на тези плакати, проблемът е в крайния резултат. А той е, че най-красивият град в България (а не се съмняваме и всеки друг в страната в момента) е заприличал на рекламно табло пред чалготека. Разбира се, всеки кандидат-кмет и проекто-общински съветник е в правото си да събира овчи гласове с десетки квадратни метри лични снимки, в който костюмираният политик гледа строго избирателя.
Проблемът е в количеството плакати, които се разстилат над целия град - рано или късно лепилото, което също има граница на издържливост (за разлика от пловдивския избирател, който смело прескача купчините хартия по тротоарите), отслабва и няколко налепени един върху друг плаката падат на земята. Подмятани от вятъра и смесвайки се с есенните листа, плакатите се търкалят по улиците и загрозяват гледката.
Отговорността за тази ситуация се прехвърля от служителките "Чистота", през хората, които разлепят плакатите до обикновения гражданин, който си изпуска нервите и почва да къса тези иначе толкова симпатични чичковци по плакатите. Крайният резултат обаче е ясен, грозен и може да го види всеки, без да полага усилия.
Уважаеми бъдещи градоначалници, сигурни ли сте, че искате Вашият град или района, който ще управлявате да е това, което се вижда по време на плакатните войни? Нима няма и по-удачни методи за достигане до гласоподавателите?
| Още по темата (764): | |