Пловдив ще отбележи 127 години от освобождението си

127 години от освобождението на Пловдив ще бъдат отбелязани на 17 януари (понеделник) в 12.00 ч. пред паметника на Капитан Бураго в Градската градина, съобщи пресслужбата на община Пловдив.
Ръководители на местни институции, организации, политически сили, религиозни общности, армията, обществени организации и граждани ще се преклонят пред паметта на героите, жертвали се за свободата на Пловдив.
Слово ще произнесе зам.-кметът Здравко Зафиров, а водещ ще бъде актьорът Илия Секулов.

Накратко историята на освобождението на Пловдив. След падането на София през декември 1877 г. ген. Гурко тръгва към Пловдив с 45 000 бойци и офицери срещу турския корпус, командван от Сюлейман паша. Той разполага със 122 оръдия, 30 ескадрона кавалерия и 130 батальона пехота, или общо 55 000 души. Численият превес и удобният терен правят задачата на Гурко изключително трудна. Сюлейман паша е получил заповед от Истанбул на всяка цена да удържи Пловдив. Главната отбранителна линия е от село Йоаким Груево до Пловдив. На 2 януари частите на граф Шувалов преминават брода на Марица при Кричим и застават срещу Йоаким Груево. Турците, които разполагат със силна кавалерия, не се осмеляват да контраатакуват. На другия ден при село Оризаре през Марица минава Лейбгвардейският финландски полк. Докато руските части преминават Марица, от затвора в Пловдив са изведени 123 българи и закарани до гарата, където се намирал щабът на Сюлейман паша. Всички те били убити в местността Остромила. Сред загиналите е и общественикът и участник в националноосвободителното движение Душо Хаджидеков. Според преданието френският консул в Пловдив казал на Сюлейман паша: "След два дни Гурко ще отслужи молебен в Пловдив".
В разположението на Шувалов пристига и Кавказката казашка бригада. Тогава вече Шувалов се осмелява да атакува левия фланг на турците. Още при първата атака турците се пръскат по хълмовете, гонени от казашката конница. Сюлейман разбира, че с този нисък боен дух войниците му не могат да удържат Пловдив, и решава да отстъпи към Одрин. За да прикрие отстъплението си, Сюлейман създава нова отбранителна линия между селата Първенец и Брестник. На 4 януари достигналите до Първенец руски части под командата на граф Шувалов и генералите Веляминов и Шиндлер-Шулднер преминават в атака. Турците обаче отблъскват всички опити на русите да разкъсат позициите им и дори четири пъти минават в контраатака. Неуспели с преки атаки, русите започват да обхващат турската отбранителна позиция по фланговете. Шиндлер-Шулднер прави това, заемайки височините над село Коматево. Пак през нощта на 4 януари, след като заема село Крумово, атакува село Брестник, разгромява дислоцираната там турска бригада и пленява 23 оръдия. С това турската армия е разсечена на две, като южната й групировка, командвана от Фуад паша, няма вече свободен път за Пловдив. Тя тръгва през Родопите за Бяло море, захвърляйки тежкото си въоръжение по пътищата.
На 3 януари пада Пловдив, след като кавалерийски отряд от 63-ма души, водени от капитан Бураго, влита в бесен галоп в града. Сюлейман се оттегля в Асеновград и след като разбира, че пътят към Одрин е прерязан от русите, също се изтегля през Родопите в посока Смолян-Дедеагач. Гурко влиза в Пловдив на 4 януари (стар стил), посрещнат с възторг от населението на най-големия български град в тази епоха.