Колеги от бранша у нас признават третокласника от Арменското училище "Виктория и Крикор Тютюнджиян" под тепетата за най-малкия колекционер в света. И изтъкват, че инициативата за сбирката е негова, а не е по наследство от родителите, което я прави уникална. 

Меружан е горд с тази оценка, но не се вълнува чак толкова много от класациите. За него много по-важно е непрекъснато да попълва сбирката си с оригинални екземпляри, сред които един от най-ценните е шишенцето текила "Lajita", в която плува гъсеница. 

"Когато наши приятели попитат какво прави тази гадинка вътре, той им отговаря авторитетно: "Ами продават я направо с мезето!" И те избухват в смях", разказва майката Надя.

Уникалното шишенце е подарък на Меружан от Георги Крумов от частна болница в Пловдив. Донесъл го специално за колекцията на своя чаровен пациент от Мексико.

До момента Вартанян е събрал 693 шишета с уиски, водка, текила, ликьор, коняк, бренди, шнапс, абсент, джин, узо, ракия, вино, изобщо от цялата гама с алкохолни напитки. А от скоро Меружан притежава и собствена лимитирана серия арменски коняк, произведен в завода в Ереван. На етикета производителят е поставил снимка на колекционера. 

По-любопитното е, че питието в 50-милилитровото шишенце е 20-годишно или два пъти по-старо от момчето. Намира миниатюрните бутилки за много оригинални и сладки. 

Началото на колекцията било положено през септември 2013 г., когато семейството било на екскурзия в Австрия. Там на една витрина Меружан видял ликьор "Нанерл" в 50-милилитрова бутилка с формата на цигулка. "Толкова ми хареса, че не можех да откъсна очи от нея и веднага се помолих на нашите: "Нека да я вземем, това ще ми е сувенирът от Виена!", разказа той. 

Само за месец кутията за обувки, в които нареждал колекцията, отесняла. Преместил сбирката на един рафт в стаята си. След Нова година станаха толкова много, че се наложи и направихме допълнителни витрини - има по една в детската, в спалнята и в коридора, споделя таткото Рубен Вартанян. 

В разрастването на сбирката са включени всички роднини, близки и приятели на семейството. Кой където пътува, носи на Меружан 50-милитрови патрончета с алкохол. 

За него най-скъпата покупка е коняк "Frapin" екстра резерва не толкова заради цената, която татко му платил, а защото е купен след многократни откази. Накрая изложителите на тазгодишната "Винария" сами се обадили и предложили шишето.

Щастлив е, че притежава арменски коняк "Наири" от 1973 г., украинска водка от 1971 г., френски коняк от същата и от следващата година, алкохолно питие с лика на папа Бенедикт XVI, донесен от Ватикана, немски ликьор в стъклен дамски ботуш, водка "Правда" в шишенце, инкрустирано с истински аметист, водка "Легендата на Кремъл" в кутия като книга, шнапс "Голдшлагер" със златни люспи, блиндирано шотландско уиски "Old St. Andrews" в шише с формата на топка за голф и същата марка, но в буренце на стойка в кутия.

Сред атрактивните е глинена стомничка с арменско вино от грозде, както и плодови арменски вина от къпина, дюля и нар, налети в шишенца с формата на плодовете. 

Меружан мечтае да попълни колекцията си с арменски коняк "Малка сабя" и с водка "Руски стандарт голд" за предпочитане в кутия, но може и без, а най-добре и двете. Редовно обикаля магазините за алкохол, за да не пропусне нещо, а продавачите го гледат странно, когато започне да разпитва, разказват родителите, които задължително го придружават в търсенията. 

Част от бутилките е получил след размяна на дубликати с други колекционери. Първият, с когото го свързват приятели на семейството, е данъчен инспектор в Пловдив. От него научил, че най-ценни са малцовото шотландско уиски, старите арменски коняци, абсента и питиета в малки шишенца, произведени от българския Винпром до 10 ноември 1989 г. Разбрал още как трябва да подрежда колекцията и че по-новите бутилки се поставят отзад. Винаги усеща, когато някой е разместил нещо във витрините и веднага реагира, споделя майката. 

 
Колекционер от Варна го посветил в тайната как да запазва съдържанието на шишенцата. 

"За да не изветрява алкохолът, гърлото се запечатва в восък. Ползват се неароматизирани бели свещи, които се разтапят. Запечатката трябва да бъде прозрачна, за да се вижда, че бутилката не е отваряна. Много е важно върху капачката да не остава капка от восъка, защото разваля естетичния вид", обясни третокласникът. 

И признава, че в началото не можел да се справи сам и родителите му помагали, но вече се оправя отлично и без тяхно съдействие.