© Plovdiv24.bg виж галерията

Въпреки снега на хълма дойдоха малки и големи пловдивчани. Какъв е символа на празника 3 март за тях. Празничната програма бе открита със славните строфи на Дядо Вазов -опълченците на Шипка.

Рамо до рамо на хълма бяха кметът Славчо Атанасов и областният управител Иван Тотев.

Ето и словото на кмета, по случай празника:

Ваше Високопреосвещенство,
г-н Областен управител, уважаеми г-н председател на Общинския съвет,
ваши превъзходителства, дами и господа народни представители,
уважаеми общински съветници,
районни кметове,
Скъпи братя и сестри българи,

1878 година е съдбоносна за нашата история. Преди 133 години каузата на българската свобода постига своя връх и народът ни се ражда отново. На трети март святата Майка България възкръсва от пепелта на робството и гордо изправя чело сред останалите европейски народи. След 500 години безвремие, българите най-сетне са свободни и зветът, извезан върху знамето на Априлци е изпълнен. Ето затова празнуваме на днешния ден. Защото с трети март започва отново българското летоброене. Трети март 1878-ма е ден първи за новата българска нация. Много и различни думи се казват по адрес на националния ни празник. Мненията са остри и взаимно се изключват. Но ние, българите, сме такива, умеем силно да любим и мразим. В повечето случаи държим докрай на различните си мнения и като че ли нищо не е в състояние да ни събере отново. Освен едно. Винаги, над всичко, ние ще поставяме любовта към отечеството и неговата свобода.

Българският дух е несломим, когато е призован от Майка България. Този зов за единство и сила достига до нас и сега. На днешния ден сме особено задължени да се вслушаме по-внимателно в уроците на историята, за да не пропуснем най-важния от тях. Трети март е българският национален празник не заради начертаните наново преди 133 години политически карти на Европа. Трети март празнуваме, защото бленуваният от Ботев и Левски национален идеал е започнал да се сбъдва. Най-после България отново я има. Не вярвам, че е възможно друга идея да ни сплотява и обединява по такъв начин. Недопустимо е на днешния ден да се делим или противопоставяме.
Обвиняват ни, че сме получили свободата си едва ли не даром и не сме били достойни за нея. Няма българско сърце, което да приема спокойно такива думи. Защото нашата свобода е постигната от мъченици и герои. Ако сме получили нещо даром, нямаше да го има Апостолът на всички българи Васил Левски. Нямаше да ги има и неговите последователи, които с кървави сълзи на очи издигнаха святото му бесило като Христовия кръст и през апрли 1876-та го превърнаха в безсмъртна епопея. Дори Ботевият несломим дух помръква и проклина черното бесило - И твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Това бесило е голготата на българската свобода.
Но най-светлият син на отечеството не беше сам. Неговата саможертва възкреси националния ни дух и роди стотици хиляди апостоли на свободата, които най-съзнателно се отдадоха в жертва на Майка България. При това повечето от тях са били най-обикновени селяни, търговци и учители, а не професионални бунтовници. И точно в това е величието на Априлската епопея. Българските герои на свободата правят нещо невиждано в османската империя дотогава. Те имат дързостта и куража да вдигнат въстание в самия й център, на няколко дни път от Цариград, направо под носа на падишаха. Опитайте се да си представите каква смелост и себеотрицание се изискват, за да застанете с дървените черешови топчета срещу редовната турска армия и дулата на модерните й немски оръдия. Априлци не са били безумци. Напротив, те ясно са съзнавали, че шансовете им за успех са нищожни. Но здравият български дух в сърцата им не е можел повече да търпи. И те са предпочели саможертвата пред робството. Нима така извоюваната свободата може да е незаслужена. Или пък в имената на Хаджи Димитър, и Стефан Караджа, на Раковски, Каблешков и Поп Харитон, на Панайот Волов и Бенковски няма достатъчно достойнство?

На този въпрос от пламъците на кладата със свръхчовешко усилие най-добре отговаря твърдият глас на Васил Петлешков - Сам съм, други няма. Разпънат между три огъня, сякаш самият Господ - Бог го подкрепя, за да издържи на адските мъчения и да не издаде комитета на въстаниците. Безгранично е себеотрицанието на брациговския аптекар и търговец. Пред робството той също избира смъртта. Нима този мъченик не е заслужил отечеството му да бъде свободно? Стотиците хиляди жертви, пожарищата на Перущица и Батак и нечуваната саможертва на Априлската епопея доказват на света, че нашата свобода не е само фикция и ние сме готови да я извоюваме.

Българският национален дух дава още едно величаво доказателство за това на връх Шипка. Свободата на отечеството ни се сбъдва именно там, отново с цената на свръхчовешки героизъм и саможертва. Заветният връх, както го нарича Вазов, е не толкова географска, колкото духовна висина за нас българите. Нашите опълченци правят и немислимото, за да запазят позицията. Защото знаят, че на върха е заложена свободата на отечеството. За българите тя отново е по-скъпа от живота. Дори мъртвите участват в битката. Забравата никога няма да покрие това място, защото е осеяно с костите на българските герои.

И кървавият мъх по камъните винаги ще пази спомена за тази чутовна проява на жадния за глътка свобода национален дух. Както и самият Вазов ще напише, опълчението на Шипка отхвърля всички съмнения за дарената ни в кавички свобода и зъбът на клеветата към нашия народ вече е строшен. Защото всяка педя българска земя е напоена с кръвта и героизма на нашите предци, който поставят свободата на отечеството над всичко! Десетки хиляди са българските доброволци, които дават живота си за да бъде България свободна. Ето пред тази велика саможертва се прекланяме днес. Тук е важно да се каже и друго. Не само българи загиват в тази епопея.

Над 200 000 руски войници и офицери остават завинаги по българските земи. Каквито и да са били целите на тогавашната руска политика, едва ли те са мотивирали обикновените войници. Те са вдигнали оръжие, не за да защитават царската империя, а за да освободят братята си славяни. С тези думи на уста са жертвали живота си за нашата свобода. Съдбата им отрежда завинаги да останат на българска земя, в незнайни гробове и далеч от своите семейства. Паметта им разчита единствено на нашата признателност, която осмисля саможертвата и дава покой на душите им.

Стотици хиляди руски интелигенти също се записват доброволци във войната и идват безкористно да помогнат на братския славянски народ. Те не са се интересували от кроежите на Царска Русия, която сигурно е преследвала своите политически интереси тук. Но същото се отнася и за останалите големи западноевропейски държави. Те също крояха планове и преследваха интереси. Но никоя от тях не изпрати своите войници да умират за чужда земя и чужда свобода. И тази руска саможертва е част от българската история и пред нея сме длъжни дълбоко да се поклоним на днешния ден. Може и да не се харесва на някой, но руската славянска кръв е неразривно свързана с нашата свобода. И като наследници на българските възрожденци, ние сме признателни за тази саможертва. А тя не е била напразна. По тази причина сме тук на трети март. Защото, на този ден, всеки от нас изпитва дълбоката вътрешна необходимост да развее националния трибагреник и да се почувства горд от принадлежността си към българската нация. Докато това се случва и докато има честни български сърца, България ще я има. От тук ние черпим силата си и това ни обединява. Никой друг народ не е изстрадал историята си така, както ние. И точно това ни прави достойни родолюбци. Защото помним и почитаме свидните си жертви в името на българщината.

И защото не сме предали завета на Апостола - да служим на святото българско отечество.

Скъпи пловдивчани, братя и сестри българи,
Най-сърдечно Ви поздравявам с Националния празник Трети март и Ви пожелавам никога да не допускате дори сянка на съмнение върху светостта на българската свобода и великата саможертва, която предците ни са дали за нея. Патриотизмът и любовта към отечеството са най-светлите ценности на нашата нация. Българите непрекъснато преминаваме през най-тежките исторически изпитания и винаги плащаме висока цена за успехите, които постигаме.

Но винаги успяваме да устоим на предизвикателствата на времето, за да предадем на следващите поколения завета на възрожденците ни за чиста и свята България. И в това се състои тежката ни отговорност ежедневно да работим и да не отстъпваме от високия идеал, според който любовта към Отечеството стои над всичко. В този духовен пантеон на нацията Пловдив има особен принос. Духът на нашия град е привличал и вдъхновявал светлите умове на Вазов, Каравелов, Захари Стоянов, Найден Геров - създатели на вечния образ на българщината, който следваме и до днес. Не случайно именно в Пловдив Вазов написа великите си оди за Априлската епопея.

Защото нашият град винаги е бил духовната люлка на нацията и българщината.
Този възрожденски завет ни е още по-ценен сега, когато мерим сили с най-развитите европейски държави. Защото техните народи силно държат на националното си достойнство и оценяват и нас по това. Нека поне на днешния ден да мислим в една посока, да бъдем единни и да не се делим отново на фили и фоби, на червени и сини, на про и анти. Нека загърбим дребните ежби и различия, да пречистим сърцата си от бремето на ежедневието, за да се почувстваме наистина горди от това, че сме българи и че напълно заслужаваме своето място под слънцето. Само така ще бъдем равни на европейците, с които винаги се сравняваме. Единствено любовта към Майка България може да ни обедини и да ни даде сили, за да опазим чист най-светлия ни национален идеал.
Още веднъж честит национален празник на всички!
Да живее България!