Венци и цветя пред паметната плоча на капитан Райчо Николов на Главната и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина бяха положени днес по повод Съединението на България и празник на град Пловдив.
Слово за делото на единствената жертва на съединисткия акт произнесе бившият директор на Историческия музей Стефан Шивачев. Вижте интересните факти, които той разказа във видеото.
Ето кой е накратко Райчо Николов:
На 6 септември 1885 г., пред пощата в Пловдив е убит опълченеца и военен деец Райчо Николов. Остава в историята като единствената жертва на Съединението.
Роден е в село Райковци, в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, който научава ценни военни сведения изпраща Райчо въпреки че е само на 13 години да преплува река Дунав (от град Русе). Занасяйки ценните сведения на руското командване относно движението на османските войници. За това си героично дело е награден с медал "За усърдие“ (1854). По-късно е поканен и завършва руско военно училище. Служи в руската армия и е възведен в потомствен дворянин.
Участник в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.
Остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Райчо Николов е сред главните участници в свалянето на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в избраното временно правителство, като е назначен за комендант на Пловдив.
В деня на великото дело обаче, докато отива да съобщи по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И досега подбудите на убиеца не са изяснени.
Според една от версиите пощаджията е бил пиян, според друга, се е страхувал от арест, а според трета, се е опитал да демонстрира лоялност към правителството на Източна Румелия.
На 7 септември 1885 г. над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните останки на героя, които са положени в Пловдивските гробища.
Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в много градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.