Пловдивчанин: Вчера почина Марти. Заради едно селфи. А къде сме родителите?

Ръководителят на пловдивската структура на Националния отряд за реакция при бедствия Красимир Каракашев направи коментар по повод смъртта на 12-годишния Мартин, който бе поразен от волтова дъга в Стамболийски:

"Вчера почина Марти. Почина едно 12-годишно дете, за което лекарите се бореха повече от месец да измъкнат от ръцете на смъртта. За съжаление не помогнаха десетките дарили кръв, не помогнаха и операциите които е преживал.

Него го няма - той е звездичка.

За много от нас Марти е поредното непознато дете. Просто едно 12-годишно дете. Но какво се случи, за да как се стигна до там?

Цената на неговия живот беше селфи. Едно от поредните селфита, за да си най-интересният. За съжаление тази мода, може би, да си интересен със селфита е опасна. Опасна е, защото много от подобни действия носят голям риск за живота на дете с телефон.

Но може би не само то е виновно. Мислило е по детски. А къде сме ние - родителите? Говорим ли си с децата си? Техни приятели сме или сме лошите, защото само се карат?

Тъжно е, когато дете загуби така нелепо живота си. Много са случаите, които ми илизат на първо четене. За това как една на вид детска игра има трагичен край. Нужно ли е да се стига до там?

Ние родителите сме хората, които носим отговорност за децата си. Как ги възпитаваме, на какво ги учим, от какво ги предпазваме. Ние родителите трябва да ме и най-добрите им приятели. Ние и само ние сме хората, които да проправят пътя на децата си. Тук не искам да виня никой, най-малкото родителите на Марти.

Но помислете си. Помислете как може да промените детето си с няколко разговора. Не само "това е забранено", "За това ще те накажа" или подобни.

Помислете си какво ще спечелим всички, ако децата ни разберат и осъзнаят всички опасности, които ги дебнат в света около нас. Когато разберат, че не си най-интересният, ако се снимаш върху влака. Ако се снимаш на ръба на някой блок или висока сграда.

Не си най-готиният, когато пушиш вейп или подобна субстанция. Не си най-точният когато вземеш и вдишаш въздуха от някое балонче.

Да то - детето ни, нямада е "най", но ще видим усмивката му и на следващата сутрин, на следващия ден. То ще бъде сред приятелите си. То - нашето дете, ще се радва на следващия ден и ще расте пред очите ни.

Не, не искам да Ви давам съвети, но на никой не му се иска да бъде на мястото на такива родители. Родители - погребали децата си.

И не, не казвайте "На мен няма да се случи".

Вярвайте ми - тази фраза съм е чувал безброй пъти в живота си. И да, вече е било късно. Някога с малки последици, някога с фатални - но последици има.

Бъдете най-страхотните родители. Бъдете приятели на децата си и разговаряйте с тях. Научете ги, че не всичко е на всяка цена. Понякога цената е твърде висока. Независимо на колко години сме, ние сме деца за нашите родители и трябва да се радваме, че ги имаме.

Нека Ние направим така, че те да са наясно какви са последствията от много за тях безобидни игри. Нека те да бъдат пример за това какво не трябва да се прави. Какво би било опасно. Нека те растат щастливо за да има "утре" за всички нас".