Малката ми дъщеричка, която беше цял ден с мен на работа, започна да плаче и аз започнах да я успокоявам, но тя не спираше. Помолих момчето да седне за малко и да изчака, докато дъщеря ми се успокои и той се усмихна и седна и докато я успокоявах, забелязах, че той вади от джоба си едно билетче от автобус, от което почна да прави нещо.

Дъщеря ми малко се успокои и тогава попитах момчето какво ще желае и той ми каза 3 рози, ако може да им сложа и панделки. 

Докато слагах панделките, той ме попита как се казва дъщеря ми, аз му казах, че се казва Петя и е малко сърдита и затова плаче, той пак се усмихна. 

Аз го попитах защо се мъчи да идва дотук в това състояние, а той ми каза, че приятелката му много обича цветя и той иска да я зарадва просто.

След това му дадох розите, той ми плати и в следващия миг видях, че от това билетче за автобус той е направил едно оригами - лебед, след което взе едната роза и заедно с лебедчето я подари на малката ми Петя, каза й - "Не се ядосвай на мама, тя прави всичко това заради теб". Тя спря да плаче и му се усмихна... 

След това взе другата роза и я подари на мен, като ми пожела приятен ден. Тогава аз го попитах как се казва, а той ми отговори - Васил. 

Беше висок, тъмнокос и с невероятна усмивка. Казах му "Василе, аз ти благодаря че ми върна усмивката".

Тогава той се усмихна и каза "Няма по-хубаво нещо от това, затова сега тази роза ще я занеса на моето момиче, за да върна и нейната усмивка".

Това беше случката, която исках да ви споделя... Писна ми всеки ден да чета толкова негативни истории за катастрофи, за смърт и такива работи. Затова споделете тази случка, която може в тези трудни за усмивки дни, хората да върнат усмивките си по лицата, а и да разберат, че има подобни позитивни хора и не е нужно много за да зарадваш човек, малките неща и жестове са вече на изчезване, нека да ги върнем...

Ако Васил прочете това, искам да му кажа, че аз и дъщеря ми сме му много благодарни за този миг на щастие.

Отделно от тази история искам да поздравя екипа, който поддържа този сайт, да му пожелая да не спират с работата си и да радват все повече читателите си.