Една странна история не може да ми излезе от ума вече 30 години. През 1994 пътувах с автобус от Пловдив за Бачково, автобусът беше от онези старите Чавдари, чийто двигател беше до шофьора и смърдеше на нафта, беше пълно и аз като по-млад бях седнал на двигателя. Та пътуваме ние и малко след високата пещ един с мотор изпревари автобуса и се навря на метър пред него, покара малко така, показа среден пръст и с мръсна газ отпраши, шофьорът се ядоса яко, разпсува се и от сърце му пожела да се пребие някъде. Другата седмица пак пътувах до Асеновград с кола и същия моторист и мотор се бяха пребили на асеновградско шосе, близо до КЦМ. Тогава бяха малко пистовите мотори и се познаваха. Не знам дали е било случайност или наистина клетвата на шофьора е причината, ама винаги като видя мотористи и се сещам за този случай. Шантава работа, ама ми се е набила в главата като спомен.