Пловдивска лекарка от Испания: И по-млади умират, развиват масивна белодробна фиброза, която ние просто не можем да си обясним

Д-р Славина Манева е от Пловдив. Живее от близо 20 години в Мадрид. Следвала е медицина в Испания и в САЩ. Работи в мадридска клиника като радиолог. Ето какво казва пред "Дойче Веле".

- Според официалната статистика, Испания е на трето място по броя на заразените с коронавирус в света - с над 112 000 души, и на второ място по броя на жертвите - с над 10 300. Опишете накратко ситуацията. Какво виждате Вие в Мадрид?

- Всеки ден мои колеги или приятели губят свой близък човек - майка, баща или приятел. Проблемът на новия коронавирус е - и това се вижда на скенера, че само за 24 часа може да се стигне до белодробна фиброза. Това означава, че пациентът трябва да бъде поставен на изкуствено дишане, но за съжаление апаратурата не е достатъчна. Колегите от спешно отделение решават всеки ден кой да живее и кой да умре. Ужас, който ние, лекарите не сме преживявали в такава форма. Най-тежко е за колегите на първа линия.

- Засегнато ли е Вашето семейство?

- Преди три седмици тригодишната ми дъщеря беше тежко болна - със съмнение за Ковид-19. Имаше проблеми с дишането, температура 39,8. Бяхме в болницата. Но нямаше тестове - нито за детето, нито за нас, родителите ѝ. Тогава пазеха тестовете за рисковите групи. В Испания има много случаи на млади хора и деца, заразени с коронавирус, които прекарват много тежко болестта, някои умират. Аз и съпругът ми, който също е лекар, сме все още под домашна карантина, защото и ние имахме симптоми.

Аз не съм лекар на първа линия, радиолог съм и в момента мога да работя от вкъщи, защото изчитам торакс и белодробните картини. Опасявам се обаче, че и аз съвсем скоро ще бъда извикана в болницата, защото повечето мои колеги се разболяват. Ако трябва да бъда честна: за първи път ме е страх да отида на работа. Може би и защото вече имам дете.

- Каква е ситуацията сега? Има ли повече тестове?

- Преди три седмици в големите болници имаше тестове само за пациенти с тежка билатерална пневмония и рискови фактори (диабет, трансплант, онкоболен, пулмонарни проблеми, други хронични болести, възрастни хора). Сега тестовете са повече, но не се знае колко. Но ние, лекарите, не сме информирани за точния им брой.

- Вярно ли е, че няма достатъчно маски и екипировка за испанските лекари?

- Нещата със защитното облекло и маските до миналата седмица бяха трагични. През март аз получих една-единствена маска за общо три седмици. Сега е малко по-добре. В момента лекарите получават по една маска, една хартиена манта и ръкавици всеки ден. Повечето консумативи сега отиват в бърза помощ и реанимацията, където рискът е по-голям.

- Какъв е профилът на заразените и жертвите на Ковид-19 в Испания?

- Заразени са хора от всякакви възрастови групи - сред тях има много възрастни, но и много млади, има и деца. А жертвите са най-вече по-възрастни хора. Но има и по-млади, които развиват масивна белодробна фиброза, която ние просто не можем да си обясним.

Мой колега, специалист по вътрешни болести на 72 години, който все още работеше, тъкмо беше диагностициран с рак, но без никакви разсейки и имаше огромни шансове да оздравее. Той почина след зараза с коронавирус. Починаха родителите на много мои приятели и колеги. Та те бяха по на 70, някои - и по-млади. Мога да изреждам дълго. Списъкът сякаш е безкраен.

Нямаме представа колко реална е официалната сатистика. Много хора, много колеги, а и самите ние сме със симптоми и ни се нарежда да стоим вкъщи. Статистиката обхваща само броят на онези болни, които са били тествани в болнично заведение. Епидемиолози напоследък казват, че в Испания има 7 милиона заразени с коронавирус.

- Но някои експерти се отнасят скептично към тези цифри.

- Да, защото още няма официална статистика. Още преди 3 седмици имах разговор с епидемиолог, който консултира испанското здравно министерство. Той сподели, че според изчисленията поне 30% от населението на Мадрид ще се зарази, т.е. над 1 милион души само в столицата.

- И още няколко интересни числа: в Испания броят на заразените и на жертвите е почти колкото в Италия. Но излекуваните в Испания са повече, отколкото в Италия - 26 000 срещу 18 000. Защо?

- Всички статистики сега все още са нереални. Ще знаем повече след време. Може би чак след години.

- Защо в Испания се стигна дотук?

- Първо защото не се следваха съветите на Световната здравна организация. Не си взехме веднага поука от Италия. В болницата Торехон, където работех преди, пристигнаха първите двама пациенти, завърнали се от Италия. Но те не бяха изолирани достатъчно внимателно. В началото дори в болницата казваха на лекарите, че няма нужда да носят защитни маски, "за да не плашат пациентите“. Липсваше ясна концепция у властта и дисциплина у гражданите. Липсваха инвестиции в здравеопазването.

Много е важно да се инвестира в спешната медицина. Там отношението към лекарите - и в Испания, но и в България - не е достатъчно добро. Това е много тежка специалност, а не е добре заплатена. Трудно е да се намери специализиран персонал с опит, защото никой не издържа. Сега обаче цял свят ръкопляска именно на тези медици. Те не искат да им се пляска, искат да си вършат работата добре и да се чувстват признати от обществото.

Като цяло през годините не се залагаше на превенцията. Учените напомяха, че след епидемията от ТОРС през 2003 нещата някой ден ще се повторят, защото това е цикъл. Никой не им обърна внимание. Периодично вирусите мутират. Много вируси тръгват от животните. Проблемът е, че животни, за които се знае, че са инкубатори на едни от най-тежките вируси, имат контакт с хората. Никое правителство не е предприело сериозни мерки в тази посока. А всичко е много тясно свързано.

Ловът и търговията с диви животни все още не са забранени. Традиционната китайска медицина залага често на животните и има много хора, които вярват на методите ѝ. Да, в някои аспекти тя е помогнала, но в други много греши. Китайската медицина трябва да се преустрои към днешния свят - свят, в който изсичат дървета, избиват животни. Това също е сред причините, поради които се увеличават мутациите на вирусите. Генетично вирусите и бактериите имат специални гени, които им помагат да оживеят, те мутират и могат да си намерят по-добър "домакин“. Ако не внимаваме и не се подготвим, следващия път ще е още по-лошо.

- Какви съвети отправяте към хората? Как да се държат в тази ситуация?

- Да са много дисциплинирани и да се придържат стриктно към съветите на здравните органи. За микроорганизмите няма различни географски ширини. Съветите са простички и вече ги знаем: социална дистанция и повишена хигиена след всеки контакт. Хората трябва да знаят, че всеки един предмет, всеки един човек е потенциален носител на вируса. Това е временна ситуация. Ще се справим, но само ако сме единни.

- Всяват ли медиите паника? Трябва ли да се говори толкова много за Ковид-19?

- Сега живеем във време на пандемия. Ние водим война. Всеки ден се решава кой има повече шанс да живее, според клинични параметри, и кой да умре. В Испания това се случва на всеки 16 минути. Подобна война не сме водили никога. Ако медиите информират за това, тогава си вършат работата добре.