Пловдивската група "Фрея": Ние сме свързани със съвремието, но търсим контекста на музиката от миналото

Ние сме хора, живеещи в XXI век, музиката ни все пак е съвременна, тъй като използваме съвременна техника, озвучаване, микрофони, ние сме свързани със съвремието. Но търсим и значението, контекста на музиката такава, каквато е била в античността и средновековието. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" от Теодора Стоянова, от група "Фрея".

"И за да го постигнем съответно проучваме ритуални практики, съответните танцови практики, обичаите. Знаете, че в миналото неизменно е действал законът за хоровия синкретизъм, тоест, музиката, звукът, е бил част от ритуала, от бита. Не е била отделна част, каквато днес имаме в изкуството музика. За да го постигнем, ние съответно се опитваме да реконструираме, да се доближим до характерните инструменти, което ни доведе да имаме Орфеева лира, знаете за музиката на Орфей, да имаме и някои норвежки инструменти, понеже първоначалният ни фокус беше музиката на Скандинавието", добави Теодора Стоянова.

По Скандинавската музика те се запалват докато са на музикален фестивал в Китее, Финландия, родният град на “Найтуиш", тяхна много любима съвременна метъл група. Нейният създател е българинът Пламен Димов.

"Той ни покани във Финландия и там се роди нашият интерес към Скандинавието, към тази северна култура. Върнахме се в България и решихме да създадем такъв проект “Фрея"", добави Теодора.

Впоследствие започват да се интересуват и от други култури и епохи. Така си набавят и Давидова лира, тагел харпи и различни други инструменти, които днес не се използват много в съвременната музика.

Музикантите Теодора и Добрин, които са семейство смятат, че напоследът се наблюдава един подчертан интерес към тази музика, защото има все повече групи, които търсят своето вдъхновение именно в миналите епохи.

Голяма част от рядките инструменти, с които разполагат, са направени от Добрин Стоянов, който е лютиер, завършил е в Канада. Той ги създава сам. Имат и друг техен приятел, който реконструира такива инструменти.

"Това, което не можем да си набавим, всъщност се опитваме да го създадем сами, като отново използваме исторически данни, различни описания как са изглеждали, какво е било предназначението им, какви са били материалите, които са влагали в тези инструменти. Но най-вече, основният ни интерес е какъв е бил контекстът, предназначението на тази музика, как се е изпълнявала и с какви цели", разказа още Теодора Стоянова.

Музикалното семейство твърди, че в музиката, която създават и пресъздават, се водят най-вече от техните лични усещания като музиканти. И всъщност, техните собствени души им подсказват как да продължат. 

По последния проект, над който работят и който ще бъде представен на 1 октомври в Пловдив, те пресъздават музикален текст с непознат музикален ключ,  и го свирят на тракийска гусла с една струна. След това създават и авторска песен по него.