©

Съдът му присъди общо 2400 евро обезщетения за причинените му вреди от военни магистрати и 1000 евро за разноски. До съдебните проблеми на Кръстев се стигнало, след като през 1999 г., когато той ръководи полицейско подразделение в Пловдив, била извършена вътрешна проверка, след което срещу него започнало разследване за извършени престъпления по служба по чл. 387 от НК, по-късно е повдигнато и друго обвинение - по чл. 294, ал. 2 - за подпомагане на извършители на престъпления да избегнат наказателно преследване срещу получаване на пари и ценности.

По разпореждане на районен прокурор било извършено претърсване в кабинета и служебния сейф на Кръстев. В сейфа било намерено значително количество бижута, както и българска и чуждестранна валута, които били иззети с опис, който обаче не бил предоставен за подпис на полицая.

През февруари 2004 г., когато полицаите все още са подсъдни на военните съдилища, военно-окръжен прокурор частично прекратява наказателното производство срещу Кръстев. Той разпорежда част от вещите да му бъдат върнати, но... далеч не всичко. За по-голямата част от ценностите и парите е постановен отказ за връщане с мотива, че Кръстев не е дал убедителни доказателства, че те принадлежат на него и семейството му. На Кръстев бил върнат златен пръстен и чифт обици, тъй като за тях имало свидетелства, че принадлежат на него и семейството му. 

Отказано му било обаче връщането на намерени в сейфа му 6360 германски марки, 898 щатски долара, 450 000 стари лева и 700 нови лева, както и 11 златни пръстена, две златни колиета и две златни гривни. Кръстев твърдял, че те принадлежат на семейството му, като специално марките и доларите са от продажба на имущество и лека кола. Той завява, че ги държи в служебния си сейф от съображения за сигурност, защото домът му е бил обект на вломни кражби. Прокуратурата обаче твърди, че това не е така, няма данни бижутата да принадлежат на семейството, при разпита на съпругата на Кръстев тя не успяла да ги опише точно. 

Така или иначе, прокуратурата не събрала доказателства те да принадлежат на други лица. Кръстев обжалвал постановлението на прокурора за отказа да му бъдат върнати всички ценности, но Военно-окръжният съд оставил молбата му без уважение като отказал да разпита свидетели, приемайки, че полицаят не е доказал законността на придобиването им.

Междувременно, на 18 март 2005 г. Пловдивският военен съд признал Кръстев за виновен в злоупотреба със служебно положение и го осъжда на осемнадесет месеца затвор. Военноапелативният съд потвърждава присъдата, ВКС отменя решението и връща делото на военноапелативния, който заменя наказателната отговорност с административна глоба от 500 лв. Никой не обжалва и присъдата влиза в сила.

Съдът в Страсбург установява нарушение на правото на справедлив процес за иззетите и невърнати бижута и пари, тъй като приема, че нито прокурорът има функцията на съд, нито военният съд е бил компетентен да разглежда спор за наличието или липсата на собственост, а наред с това е отказал да подложи на проверка твърденията на Кръстев. Освен това, жалбата му е била разгледана в закрито заседание, което не осигурява гаранции за провеждане на справедлив процес.

Евросъдът също така изрично отбелязва, че всяко едно решение, с което се констатира нарушение на Конвенцията, задължава държавата не само да плати обезщетение, но и да предприеме необходимите общи и индивидуални мерки, за да се сложи край на нарушението. В конкретния случай, след като жалбоподателят не е имал достъп до съд в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, трябва да се възобнови производството и да се преразгледа делото според изискванията за справедлив съдебен процес.

Източник: "Правен свят"