Хубаво е преди да пишем, да се запознаем поне на базисно ниво с концепцията на спортните дебати. На световно и национално ниво привличащи най-бляскавите и в последствие успели личности на своите поколения (Чърчил, Тачър, Никсън, Рейгън, Кисинджър,Обама и Скалата са примери), дебатьорските общества винаги са били епицентър на социален дискурс (дори и в момента клубът Дебати в Оксфорд предизвиква действащи британски политици да защитават тезите си срещу членове). Може би за някои ще дойде като изненада, но всяко едно нещо (да, дори казармата) има своите обективни страни и ефекти, които си остават такива, независимо дали защитаващият ги ги е изпитвал на собствен гръб. В този смисъл, спортното дебатиране развива задълбочени (особено спрямо средностатистическите) познания по широка гама от теми в процеса на подготвяне на аргументация. А способността за говорене пред публика е нещо, което си остава с теб, независимо дали знаеш за какво говориш. Бих препоръчал преди да хейти безцелно в нета, всеки да посети някой дебат и да получи поне бегла представа за това комплексно изкуство. Пък може и да се замисли дали някога би могъл да изрази тезата си толкова спокойно, ясно, аргументирано и елегантно, колкото младежите, говорили пред него.

Ако имаше казарма нямаше да го има Джорджано, Криско и другите фенове на Джъстин Бийбър...