©

Бивши и настоящи ученици от ПГЕЕ:	виж още

Уважаема госпожо Началник,
Уважаеми г-н Кмет,
Уважаеми г-н Началника на Второ Районно управление на МВР в Пловдив,
Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,
Уважаема г-жо омбудсман на Република България,

Уведомявам Ви най-напред, че на 20 април 2017 г., беше вторият ден на моята гладна стачка, наложи ми се да прибягна до това крайно средство за борба поради поразително арогантното отношение на директорката на ПГЕЕ в Пловдив спрямо гражданския протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, който водя вече трета седмица на тротоара, до централния вход към двора на училището - и поразителното й нежелание да разбере верния смисъл на моята акция или демонстрация. Между другото г-жа директорката на ПГЕЕ е издала нарочна дискриминационна заповед, в която нарежда на охранителите на училищната сграда "лицето Ангел Иванов Грънчаров" да не бъде допускано не само в сградата на училището, но и в двора на училището; опитвайки се на 18 април 2017 г. да вляза в сградата на училището (за да поздравя свои приятели, учители, с празника Възкресение Христово, да им кажа "Христос воскресе!", възнамерявах да сторя същото и като се срещна със самата директорка, освен това ми се налагаше да направя сетен опит да разговарям с нея относно ненанесени оценки на близо 200 ученика, на които преподавах философия (този проблем все още си стои висящ въпреки опитите ми да бъде решен разумно!), та вместо да ме приеме по съществуващия за всички граждани ред за достъп до училищната сграда и за прием на гражданите, директорката категорично отказа не само да ме приеме, но и да ме допусне до училищната сграда, тогава тя нареди на охранителите да извикат... полиция, в резултат моя милост беше отведен с полицейска кола в сградата на Второ районно полицейско управление - и всичко това беше направено пред очите на моите ученици, пред очите на колеги и пр.! 

Нещо повече, уважаеми г-н Кмет, но се оказа, че г-жа директорката е активирала своите "необятни връзки" и е успяла така да въздейства (по съвсем неправомерен начин!) на служители на Община Пловдив, че те са се поддали на нейния натиск и в резултат разрешителното за моя протест на третата седмица от провеждането му вече е с променено място, не е до входа към двора, а... в самия край на оградата в "югозападна посока", там, където просто се обезсмисля самия протест! Още при връчването на документа протестирах остро срещу тази неправомерна намеса на директорката в упражняването на моите човешки и граждански права, срещу опита й за пореден път да ме унизи, служителят, който ми връчи документа ми заяви, че ще уведоми съответните органи за моята негативна реакция и проблемът ще бъде решен законосъобразно; директорката си позволи да излъже служителите на Община Пловдив, а именно, че моите граждански протестни действия "били смущавали учебния процес" в училището, това не е истина, това са глупости, с нищо не смущавам учебния процес в училището!

Всеки ден директорката продължава да звъни на МВР и да се жалва срещу мен, поради което съм подложен на постоянни полицейски проверки, служителите на МВР идват да ме проверяват, изявяват разни претенции срещу мен, примерно защо съм бил поставил на масата свои книги, обвиняват ме, че съм бил извършвал "незаконна търговска дейност", при положение, че тези книги не са за продажба, оставил съм ги на масата защото това са мои книги, в които съм представил своите възгледи за промяна, за реформа в образователната сфера, за демократизация на българското образование, за една нова философия и стратегия на образованието в България. Други мои книги, именно учебни помагала, пък ги подарявам на учениците, които обичат да четат, точно такава табела съм сложил на книгите, но въпреки това полицаите ми забраниха да ги държа на масата си, това, видите ли, било "незаконно" и пр. 

Вече информирах по надлежния начин органите на МВР за упражнен полицейски произвол в първите два дни на протеста ми, в които все още не беше излязло разрешение от Кмета предвид това, че аз не е имало как с точност да зная, че ще бъда опраскан (уволнен) от директорката точно ден преди изборите, поради което и не можах да си извадя надлежното разрешение да протестирам, за тия два дни ми бяха съставени актове, все още не съм уведомен за санкцията, която произлиза от тях, за да мога да я обжалвам по съдебен ред. 

Директорката се е жалвала на полицията и също бях проверен от полицейски патрул, който ме заяви, че трябвало да изместя протеста си "на 9-та глуха линия", там, където не минава нито един ученик или учител, в края на дългата ограда откъм ул. Пещерско шосе, т.е. явно директорката продължава да упражнява груб натиск за да обезсмисли моя граждански протест и да направи невъзможно ползването ми от моите човешки и граждански права, гарантирани ми по Конституцията на България. Надявам се съответните власти, общински и полицейски, повече да не се оставят да бъдат въвличани в тия нарушения на закона, надявам се, че съответните държавни органи ще престанат да съдействат на самоуправната директорка, въобразила си, че тя лично стои над закона, допускайки такова крайно неправомерно накърняване на моите човешки и граждански права, гарантирани ми по Конституция!

На 20 април отново се опитах да вляза в сградата на ПГЕЕ в Пловдив, предвид това, че искам да подам документите си за участие в обявения конкурс за учител по философия (след като ме опраска-уволни, директорката назначи на мястото, на което аз съм титуляр г-н Хармелин Господинов, учител, който обаче след две седмици внезапно... почина - Бог да го прости! - директорката обяви мястото на борсата, ето, аз реших да се кандидатирам за участие в конкурса за учителското място, на което по право съм титуляр, виждате какви превъзходно идиотски казуси успява да сътвори нашата неуморна директорка с тъй богато административно въображение и несъмнен талант в упражняването на един най-развит административен волунтаризъм! Та значи опитах се да се информирам на място за условията за кандидатстване за това учителско място, достъп до сградата отново ми беше отказан, отново бях заплашен с извикване на полиция и с принудително извеждане от двора на училището!!! Наложи ми се да звъня по телефона на г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив, за да я информирам за тези нови прояви на необуздан административен произвол и терор в ПГЕЕ, информирах секретарката й, тя обеща да информира Началника, никаква реакция обаче не последва! След като по този начин не ми беше дадена възможност да се информирам за условията за този конкурс за учителско място по философия и след като на мен лично ми е отказан (при това с нарочна писмена директорка заповед!) достъп до сградата на училището, поради което аз фактически не мога да подам си документите за участие в този конкурс, с което отново са потъпкани мои най-базисни човешки и граждански права, то на това основание се принуждавам да подам сигнал в Комисията за защита от дискриминация! 

Докога, уважаема госпожо Киркова, на нас, жертвите на административния произвол и терор, упражняван от директорката на ПГЕЕ в Пловдив, ще ни се налага да влизаме в какви ли не разходи, включително и финансови, само и само за да спомагаме някак за преодоляването на крещящото административно-правно невежество на въпросната склонна към какви ли не самоуправства директорка?! Не е ли време образователното ведомство да предприеме някакви мерки, та тия недопустими рецидиви най-после да бъдат спрени?!

Задавам този въпрос и на Министъра на образованието и науката. Вълнува ме какво мисли по тия неща и омбудсманът на републиката. Не Ви ли омръзна само да гледате сеир и да се наслаждавате на случващото се в ПГЕЕ в Пловдив, г-н Министре?! Не се ли безпокоите поне малко, че сте пренебрегнал своите отговорности като върховен началник на всичките тия училищни директори, които живеят с тъй измамната мания за своето абсолютно всевластие?! Като български гражданин и данъкоплатец за кой ли път Ви задавам този въпрос.

Мисля, уважаема госпожо Киркова, че директорката на ПГЕЕ в Пловдив вече премина всички граници не само на закона, но и на морала, наруши базисни принципи и на самата човечност. Не е човешко, по моето дълбоко убеждение, да подлагаш на такъв безогледен тормоз и терор един учител, един човек в напреднала възраст, страдащ от тежко сърдечно заболяване, един инвалид и то години наред, и то дори когато той се е видял принуден да протестира, при това да прибегне и до такова крайно средство, а именно гладната стачка. Да, именно по време на протест с гладна стачка да си позволяваш такова едно толкова безцеремонно грубо отношение, да пращаш всеки ден полиция срещу прибегналия до отчаяни действия човек и гражданин, не, това не е човешко; не зная дали си давате сметка за това, г-жо Киркова, не зная как гледате на случващото се и Вие, уважаеми г-н Кмете?! 

Ами Вие, г-н Министре, как мислите, допустимо ли е по тази начин да постъпва спрямо свой колега не само един учител и възпитател, но и един началник, един ръководител на учители и възпитатели - според вас допустимо ли е да проявява такава крещяща безчовечност един образователно-възпитателен ръководител?! Ако не предприемете нищо за да спрете тия безпрецедентни ексцесии, ще приема, че Вас лично изобщо не Ви смущава такава една екстравагантна безчовечност, от което пък ще си направя извода, че Вие лично с това фактически признавате, че в рамките на безчовечната "образователно-възпитателна" система да си безчовечен е едва ли не норма, е основно изискване! 

Затова че съм човечен ли аз "не ставам" за безчовечната система, а, г-н Министре?!

Спирам дотук. Вече просто нямам думи да изразя възмущението си...

21 април 2017 г.
Пловдив