Пловдивският художник Диана Папазова: За мен живопис е синоним на емоция

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Диана Папазова, художник, за нейната експозиция от живописни творби "Вибрации“, показани в галерия Piesa.

“Вибрации"- това наименование ме впечатли много, защо вибрации? Защо обединявате творбите си под това име?

Това са търсенията ми в последните години, свързани с различни жанрове, предимно градски пейзаж. Но вибрацията е нещо, което ги обединява, защото тази импулсивна следа от четката, за мен е най-важна, настроението, конкретната емоция, която всъщност натурата е провокирала в мен. Работите са далеч от реалността, но конкретни места, включително някои от които станали любими мои, провокират в мен емоция чрез цвета.

Тоест, това, което сте рисувала е нещо по-абстрактно може би?

Да по-абстрактно, по импресионистично.

През вашата призма видяно?

Да, но зад него стои именно или по-дръзка маска, по-смела, или по-спокойна - нейният удар, дебелина, тон. Взаимоотношенията между самите цветове носят идеята за вибрацията, моята честота, моят темперамент.

Всъщност какво усещане ще предизвика у зрителя това, което ще види във вашите картини?

Надявам се изключително позитивно, самите цветове носят именно това усещане за динамика, за промяна, за някакъв вътрешен импулс, който винаги е бил част от изграждането на художника. Опитът за непрекъснато търсене, откриване, преоткриване, връщане към едни и същи теми, любими за автора.

Някакви пейзажи ли представяте? По-силна е абстракцията в тях, или по-силно е натуралното, което ще се види?

Различно е, разбира се в някои мои творби, които носят наименованието “Споделено" се открива малко повече споделена част от интимния ми свят. Но в някои други съм по-загадъчна.

Ще видим и различни градски фасади от различни места, които ме вълнуват, ще видим природна среда от Родопите, но отново казвам преобразена. Емоцията за това място ме е водила, в никакъв случай никоя от работите не е тръгнала от фотография, а от това, което се е запечатва в паметта ми. Винаги любимите места са свързани с идеята да запомниш и да пресъздадеш най-важното от натурата. Защото за мен живопис е синоним на думата емоция.

Може ли в няколко думи да кажем коя всъщност е Диана Папазова?

Диана Папазова е от Пловдив, завършила съм Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов". Училище, в което се гордея, че работя вече над 20 години като учител по живопис и история на изкуството. Преподавам двете дисциплини в две различни специалности, които съм завършила. И разбира се, както всички мои колеги, работя активно, зад гърба ми са 8 самостоятелни изложби. Член съм на Дружеството на пловдивските художници и на Съюза на българските художници.

И сега представяте вашите творби в една галерия, която като че ли не е толкова популярна?

Галерията е нова, буквално това е третата експозиция там. Едно прекрасно пространство, в което всъщност има и модно студио. На самото откриване на изложбата ще се срещнат всички видове изкуства или съвременното изкуство, заличаване на границите между тях.

И още един въпрос - кое е това, което най-много ви вдъхновява? Това родният Пловдив ли е, или нещо друго? Кое ви носи най-пълно вдъхновение, когато творите?

Най-пълно вдъхновение, разбира се, ми носи любимият човек до мен. И след това всичко, което ме заобикаля. Човек наблюдава, премисля, преживява, и проектира върху творбите мислите си, чувствата си, настроенията си. Именно затова изложбата е “Вибрации". Както музиката не е разказвателна, тя достига до човека без да има конкретна натура, тя е отвлечена от реалността понякога. Така чрез този вид живопис абстрактен, аз изразявам чувствата си.

А кое е нещото, на което искате на първо място да научите вашите ученици, когато творят?

На първо място, разбира се, искам да ги науча на отношение към изкуството. Отношение към живописта, да успея донякъде да провокирам този по-сериозен интерес. Нека някои от тях са бъдещите изкуствоведи, не само художници. Защото България има нужда и от такива кадри, една специалност, която не е толкова популярна, но надявам се, все повече деца да се насочат и към нея.