Покривът на Малката базилика протече

Покривът на Малката базилика е протекъл и водата се стича между панелите. Започнало е щателно обследване откъде идва проблемът. Част от елементите на защитното покритие вече са демонтирани. Свалени са 11 пана, но все още не е открито откъде тече и предстои да се махнат още. След установяване на източника за проблема ще се изготви количествено-стойностна сметка и ще се искат средства за ремонт, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Малката базилика е открита през 1988/1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад.

През 1995 г. Малката базилика и разположената в близост част от крепостна стена получават статут на паметник на културата от национално значение. През 2000 г. археологът Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките съвместно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, САЩ, с финансовата подкрепа на Тръста за взаимно разбиране, Ню Йорк. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени. Същата година стартира реализацията на проект "Защитно покритие, консервация, реставрация и експониране на археологически паметник "Раннохристиянска базилика от Филипопол“ и приобщаване на крепостна стена с кула от ІІ-ІV век", по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България“, Министерство на културата и община Пловдив. Официалното откриване на реставрираната базилика е през 2013 г., а от следващата година обектът отваря врати за посетители.

Малката базилика на Филипопол била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до външната крепостна стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Василиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Василиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военачалника.

Малката базилика е трикорабна, има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м, а ширината и е 13 м. Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. Те са били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове; от вази и гирлянди; от меандри с форма на свастика; от розети, които символизирали Рая и Христовата кръв, и от Соломонови възли, които символизирали силата на истинската вяра. Смята се, че мозайките са били сред най-доброто, правено от майсторите от филипополската школа.