"Това са хора с различни съдби. Някои са прокудени от децата и близките си, други сами са си виновни, за да изпаднат", обясняват жп работници.
Те са потресени от съдбата на известния навремето музикант Живко Янков. В момента той гасне до тоалетната на перона.
Мъжът лежи върху 2 кори картон, за възглавница му служат куп дрехи. Върху найлон и вестник някой му е сложил манджа като на куче.
"Преди години този човек свиреше на бузуки по таверните на Пловдив. Търсеха го, защото беше добър музикант", обяснява бездомник, който обитава гарата.
Той знае историята от самия Живко. Янков тръгнал на гурбет в Испания, но слязъл по погрешка в друг град и от стрес получил инфаркт. Оттам нататък животът му се превърнал в ад.
Музикантът успял да се прибере в Пловдив, но вече не можел да свири. Останал и без покрив, тъй като роднините му не го искали. От 4 г. жп гарата е негов дом. Сред персонала там е известен с прякора Али Баба заради голямата му брада.
"Живко прекара най-големите студове на перона. Спеше на цимента, нямаше завивки. Известно време беше и бос, скъсаха му се обувките", разказва Цвети Найденова, която се грижи за тоалетната.
Тя многократно е хранила клетника и се опитвала да помогне с каквото може. Жената твърди, че Али Баба е подлаган на унижения, защото се изпуска по малка нужда и ходи некъпан.
Жестоки хора му подхвърляли развалени продукти, които той изяждал. Зимата младежи се подиграли с него, като му донесли вместо шапка разрязан вълнен чорап. Наркомани пък го пребърквали и му крадели пенсията и парите, оставени от милостиви пътници.
Наскоро французойка му купила сандвич и Живко го натъпкал в устата си от страх някой да не му го вземе.
"Минувачи ми викат да го изгоня, защото разнасял зарази и воня на урина, но той е човешко същество. Всеки може да изпадне така", казва служителката на тоалетната.
"Хич ме няма, не мога повече да издържам", оплакал ѝ се Живко.
Железничарите на гарата казват, че допреди 2 г. Али Баба бил на крак. Обикалял града с колело и се занимавал с куфарна търговия. Получил обаче инсулт и започнал да отпада. Вече няма сили да се движи и да говори.
В "Социално подпомагане" - Пловдив, са запознати със случая на Живко. Шефът на службата Надя Танева коментира, че преди време колегите са му осигурили подслон в дома за хора с физически увреждания, тъй като има ТЕЛК.
Преди 4 г. обаче той сам поискал да напусне. Обяснил, че предпочита да е навън и да се занимава с куфарна търговия.
"Откакто е излязъл от дома, колеги са ходили 7 пъти да го търсят на гарата, тъй като са получавали сигнали за него от Транспортна полиция и граждани. Посетили са го и в болницата, където бил настанен преди няколко месеца. Янков категорично е отказвал да се върне в стария си подслон", уточнява Надя Танева.
Сега подчинените отново са ходили при Живко и са го убедили да се прибере в дома. Необходимо е само да направи чревни изследвания.
След сигнал на гражданин и на в. "24 часа" социалните са се задействали да помогнат и на 67-годишната Верка Иванова от Батак, която живее повече от месец в чакалнята на гарата.
Пенсионерката е с болно сърце и бъбреци, анемия и високо кръвно, краката са отекли, придвижва се с два бастуна.
"В Пловдив съм била 25 г. на квартира заедно със семейството ми. Работех първо като кондукторка, а после станах шивачка. След като се пенсионирахме с мъжа ми, се върнахме в Батак заедно с двамата ни синове", разказва Верка.
След смъртта на съпруга и на малкия им син, големият, който наскоро се прибрал от гурбет заедно със съпругата си, започнал да бие и тормози майка си. Искал да се махне от къщата. След като налетял с нож, пенсионерката напуснала дома си.
"Тръгнах си само с един кат дрехи на гърба. Ако не бях избягала, синът ми щеше да ме заколи", описва преживения кошмар жената. В безизходицата не дошло нищо друго на ума, освен да отиде в Пловдив, където е прекарала половината си живот.
Пристигнала без пари, дрехи и храна. Започнала да нощува на пейка в чакалнята на жп гарата. Състрадателни пътници, служители на гарата и на Транспортна полиция поели грижата за нея - купували продукти, оставяли дребни суми, а някой подарил леко одеялце, тъй като нямало с какво да се завива нощем.
"Не мога да си намеря място. Дните и нощите ми са ад. Ставам, лягам, правя по няколко крачки, тъй като едва ходя. Тежко ми е, срам ме е от хората. Не съм предполагала, че ще ми дойде такова нещо на главата", плаче Верка.
Жената е съсипана от мъка заради поведението на сина си. Казва, че не би го прокълнала, но никога няма да му прости. Работник от фирма, който пътувал с влак, се превърнал в нейния спасител.
Емил Благоев я настанил в болница, когато станало лошо, снабдявал я с лекарства. Помогнал да се запише при джипи от Пловдив. Отишъл в "Социално подпомагане", за да сигнализира, че Верка се нуждае
от подслон, иначе ще умре на гарата.
Социалните вече са осигурили място в старчески дом в Пловдив. До ден-два предстои да бъде настанена в сектор за трудноподвижни с денонощни медицински грижи.
"Мечтая си само за нормално легло и спокойствие. Не искам друго", казва прокудената от сина си пенсионерка.
Името на Верка не е истинското. Жената се срамува от състоянието си и помоли да бъде под чуждо име. Заплаши да посегне на живота си.
"Непрекъснато получавам сигнали за хора без покрив в тежко състояние. Общината се опитва да им осигури подслон", коментира зам.-кметът на Пловдив Георги Титюков.
През зимата на 2012 г. дори се наложило да настаняват бездомници в стаи на две общински болници, тъй като приютът в кв. "Гладно поле" и отрезвителят били пълни.
Според Титюков голям проблем е, че повечето хора, останали на улицата, нямат редовни документи. Наскоро му се обадили за мъж, който спял в билетната каса на стадион "Пловдив".
Човекът има стар зелен паспорт. Титюков му помогнал да си извади лична карта и го регистрирал на адрес, определен от градската управа за такива случаи.
Заради проблема с бездомниците общината ще кандидатства за финансиране по програмата "Региони в растеж" за построяване на център за временно настаняване на цели семейства.