© Plovdiv24.com виж галерията

Проучване на Дарик радио и в. „24 часа местен", проведено сред хиляда пловдивчани в навечерието на „Големия дебат за Пловдив", сочи, че гражданите искат бъдещият кмет да е добър мениджър; да подпомага културата и спорта; да има дар слово; да е богат, за да не е изкушен; да не си изключва GSM-а; да не е преизбиран няколко пъти; да има занаят. От поканените за участие в дебата, провел се в голямата зала на музей „Съединение", не се отзоваха Славчо Атанасов (ГЕРБ-ВМРО) и Александър Буздрев (НДСВ).

Дебатът започна в 11 часа в зала „Съединение" на Историческия музей на площад „Съединение". Водещи бяха журналистите от Дарик радио Сашка Пушкова и Румен Бахов. Домакините бяха изпратили официални покани до предизборните щабове на кандидатите Петя Раева, Славчо Атанасов, Захари Георгиев, Николай Караиванов, Венцислав Каймаканов, Спас Гърневски и Александър Буздрев. От поканените за участие в дебата не се отзоваха Славчо Атанасов (ГЕРБ-ВМРО) и Александър Буздрев (НДСВ) .

Той се проведе в три части. В първата кандидатите за кмет отговаряха на въпроса: Защо решихте да се кандидатирате за кмет на Пловдив? Вашият личен успех, който е допринесъл и за успеха на Пловдив? Всеки от тях имаше 5 минути, за да отговори на въпроса.

"Първата причина бе ,че Пловдив е с повече от 8 хиляди години история за това заслужава съпричастно управление. Другата главна причина бе доверието на ДПС към мен. Смятам, че съм добър мениджър и съм го доказала", заяви Петя Раева.

Кандидатът на „Коалиция за Пловдив" Захари Георгиев отговори, че на дали най-подходящият начин е сам да представя себе си. Според него хората трябва да дадат оценка за това какво е направил за града.

Във втората част на дебата кандидатите отговаряха на въпроси, отправени от представители на различни съсловия в града. Какво бихте направили , за да стане образованието приоритет?, попита Маргарита Николова от училище "Васил Левски".

Каймаканов заяви, че подкрепя стачката на учителите, защото в семейството му има учители. "В нашата програма има заделени 1 млн. лв. за българското образование. По-трудно обаче да решим по какъв начин да разпределим тези пари. Материалната база е лоша по отношение на библиотеки, справочници и компютри. Ние сме предвидили безплатен достъп до информационен интернет чрез изграждане на няколко станции за безжичен интернет", допълни Каймаканов.

Според Захари Георгиев това е важен въпрос за България, защото след 15-20 години ще има своите последици. "Целта не е само в това учителите да имат по-добро възнаграждение , а децата ни да получат по-добро образование. Всички говорят, че подкрепят учителите , но аз самият съм се е подписал в тяхната подписка, допълни Георгиев.

"Аз подкрепям учителите , но не подкрепям стачката. Не може хора, които мислят как да изхранят семействата си , да възпитават нашите деца. В момента децата са на улицата за това аз например записах сина си плуване , на английски , за да мога да му уплътня деня с извън класни занимания", обясни Раева.

"По време на нашия мандат ситуацията с учителските заплати в Пловдив беше много по-тежка ,но ние съумяхме да се справим. Образованието за нас беше приоритет", заяви кандидатът на ДСБ Спас Гърневски.

"За съжаление липсва национална стратегия. Първи национален приоритет трябва да е е образованието, и на второ здравето. Всяко кафене в Пловдив е по-добро устроено от училищата", каза кандидатът „Десен Алианс за Пловдив" Караиванов.

От Регионалната колегия на Българските лекари попитаха кандидатите какво смятат за приватизацията на лекарските заведения в града.

"Успешно раздържавихме някои предприятия. За това смятам, че е добре да има частно участие в болниците, обясни Петя Раева. Мнението на Захари Георгиев беше ,че по принцип не е съгласен с превръщането на болниците в търговски дружества. "Този въпрос не зависи от местната власт. Но ако се стигне до там трябва да има такива механизми и условия , че ако някои от тези приватизиратори реши да направи след години хотели, това да не му се позволи", заяви Георгиев.

"Ако пациентите се обслужват добре не е важно чия е е собствеността . Общинското здравеопазване трябва да е на ниво това е ясно. Смятам, че във всеки район трябва да имаме добро здравно обслужване", заяви Караиванов. Спас Гърневски отговори ,че вчера представители на ДСБ са имали среща с Лекарския съюз."Взехме решение веднага след изборите да започнем преговори с тях, така че да бъде осигурена социалната защита на пловдивчани", допълни Гърневски.

"По отношение на здравната политика най-важно е как ще се отрази тя на пациентите. Би трябвало да се стремим към приватизация на болниците, защото и държавата и общината доказаха, че не могат да се справят с тяхното управление", убеден е Каймаканов.

В третата част на дебата кандидатите за кмет на Пловдив отговаряха на въпроси зададени от представители на пловдивските медии. Журналистите бяха благосклонни към кандидатите и въпросите им се движеха от „Купувате ли произведения на изкуството със собствени средства?", през „В коя година Пловдив става град?", „Какво символизира гербът на града?", „Какъв е процентът на промилите в такса смет?", „Как ще коментирате отсъствието на „най-рейтинговия" си опонент от дебатите за Пловдив?","Какво е отношението ви към спортните обекти в града?" до - „Какво мислите за купуването на гласове по време на избори?".
Радко Паунов от вестник "24 часа" отправи въпрос към Николай Караиванов относно това с кои градове е побратимен Пловдив?

"Факт е, че ние не работим добре с побратимените градове. Мисля ,че те са 22 или 24", отговори Караиванов.

Въпросът към Спас Гърневски бе какво ще направи ако има на разположение 100 млн. лева извънбюджетни средства ? "Ако Пловдив не беше разпродаден на безценица сега можеше в хазната да има тези пари. Бих финансирал водоснабдяването от каскада Въча например."

На въпрос на в."Дума" какво им е мнението за най-рейтинговия кандидат отговориха следното:

"Трябва ли той да спечели служебно?Как пловдивчани могат без да гласуват да разберат утре, че имат кмет. За това ви моля като граждани вие да свършите вашата работа, а ние нашата", апелира Караиванов.

Според Каймаканов фаворитът не трябва да бъде скрит. "В дебата си проличава дали този човек е гъвкав и как мисли. Съжалявам, че не присъства тук. Аз чета, че рейтингът му е предимно от експресни телефонни проучвания", обясни Каймаканов.

На въпрос на Plovdiv24.com какво е мнението им относно съдбата на спортните обекти в града и по-конкретно на стадион "Пловдив" кандидатите се оказаха подготвени. Те обясниха ,че конкурсът за 30-годишната концесия на стадион "Пловдив" вече е насрочен за 26 октомври, и допълниха, че се прави малко за спорта в града.