© | | Веднага след предстоящите празници ОИ "Старинен Пловдив" ще зарадва пловдивчани и гостите на града със следните събития:Днес, 7-и май, от 18:00 ч. в Балабановата къща д-р Светла Балтова ще проведе лекцията "Сърцето и Ум - наука и духовност", в която ще бъдат разгледани едни от най-новите открития на физиологията и неврокардиологията, разкриващи функциите на сърцето и връзката му с мозъка. Лекцията ще бъде повод да си обясним по-добре хилядолетните духовни традиции и знанието, достигнало до нас чрез различни техники за концентрация и медитация.
На 8-и май (четвъртък) от 18:00 ч. ОИ "Старинен Пловдив" и Кирило-Методиевския научен център към БАН Ви канят на откриването на изложбата "В началото бе буквата...", която ще гостува на Блабановата къща до 8-ми юни 2014 г.
Изложбата "В началото бе буквата..." е един своеобразен разказ за употребата на различните графични системи на територията на българските земи в един широк времеви диапазон от петото хилядолетие преди Христа до наши дни - от врязаните знаци върху керамика през частично съхранените тракийски писмени паметници, многобройните гръцки и латински надписи върху камък и метал до най-ранните текстове, написани на старобългарски посредством двете графични системи - глаголицата и кирилицата. Делото на Кирил и Методий поставя ново начало за славянския свят и нова епоха за вече християнска България.
Затова е отделено подобаващо внимание на това, което се случва в столицете Плиска и Преслав от края на IX в. насам. Опирайки се на хронологията, артефактите от Средновековието са представени по-скоро асоциативно-тематично. Търсят се причинно-следсвените връзки, буквата се разглежда като знак, който претърпява своите трансформации и пренася посланията на различни нива.
Буквените знаци понякога могат да бъдат разчетени с лекота, и такъв е смисълът на тяхната употреба, понякога носят знание, до което трудно може да се достигне, но те винаги са началото, те са кодът на човешкото познание. Светите братя Кирил и Методий са част от това културно познание и независимо, че картата на Европа отдавна не е вече същата, както по времето на тяхната мисия, важното е, че те самите са разпознаваем знак за културната ни идентичност.
На 9-и май (петък), в духа на Деня на Европа, Общински институт "Старинен Пловдив" Ви кани на Пловдивската премиера на книгата на Румяна Пенчева "Българинът по света в началото на ХХ век", която ще бъде представена от Младен Влашки в Балабановата къща от 18:00 ч.
Антологията "Българинът по света в началото на ХХ век" показва отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места, а именно - Хавайските острови, Северна Америка, Африка, Япония. Литературните резултати - пътеписите "Сандвически или Хавайски острови" от Данил Руевски (1900), "Отиването в Америка и връщането ми" (1904) от Христо Н. Соколов, Ради В. Радев с "В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка" (1906) и "Пътьом през Япония" (1907) от Антон Бозуков, нямат повторна публикация.
Припомнянето на тези текстове има за цел да повдигне прашната завеса на забравата и да възкреси имена на техните автори. Пътешествията задават много въпроси. А авторите на четирите пътеписа се опитват да дадат отговорите.
Румяна Пенчева е литературен историк. Автор е на документалното изследване "Светослав Минков: страго поверително", съставител е на "Атанас Далчев. Писма", "Спомени из живота ми" от Алипия Влайков, фототипното издание "Речник на употребляваните в Пирдопския говор турски думи до 1885 година" от Алипия Влайков, "Депутатът Жабурков" от Т. Г. Влайков, "Когато още пишехме писма..." - епистоларното наследство на Атанас Смирнов и др. Автор е на текстове за Райко Алексиев, Николай Хрелков, Борис Руменов (Борю Зевзека), Чудомир, Елин Пелин и др. От 1990 г. работи в Националния литературен музей.
През следващите седмици от месец май предстоят: Нощ на литературата (14-ти май), Европейска нощ на музеите (17-ти май), Вечер, посветена на Николай Хайтов, концерти на НУМТИ "Добрин Петков" - Пловдив и не на последно място - започва V издание на МФ "Дни на музиката в Балабановата къща" (подробна програма изданието на http://www.musicartissimo.com/bg/festival-programm.html). |