Все пак е събота сутрин. Вместо да отворим спокойно и да си допием кафето, докато градът се събужда, ние метем, чистим и изхвърляме чуждата мизерия и боклуци. Всяка събота е така. Често се налага дори да мием повръщано от тротоарите пред магазинчетата си, че и от витрините. Понякога дори поправяме щети. Тази сутрин е една от онези, в които чистачките знаят, че трябва да дойдат и да почистят. В 9:40 отвън се чува шум от метли. Само че в 9:40 ние вече работим поне от час. Така ли трябва да изглежда "Капана" в събота сутрин? 

Всяка събота сутрин? Не може ли стопанисващите клуба да си поемат отговорността? Може би да си наемат човек, който след края на работния ден да почисти следите от клиентела по цялата пресечка и съседните улички? Трябва ли други да чистят след тях? За всяка табелка, поставена на тротоара, за всяка маса и стол, собствениците на заведения в "Капана" вероятно плащат тротоарно право. Вероятно с правото да ползват тротоара получават и задължението да го поддържат чист. Тук те ще кажат, те си знаят как се обгрижва бизнес в китния ни "Капан". И след като клиентите на "Войд" ползват тротоара и района за маса и боклукчийски кош, не е ли редно "Войд", както всяко друго заведение в района, да поеме отговорност за своите клиенти? 

В една от уличките тази сутрин група чуждестранни туристи ме спряха, за да питат за посока. Не е за първи път. Често туристите идват не за да пият и пеят (макар, че и това се случва) по родните кръчми, а за да видят красотата на града ни, на България. Тези хора, станали рано и дошли в прекрасния ни град, тази сутрин видяха "красотата" му в целия й блясък. Всички я виждаме. Сутрин в събота. Гледаме я с потресен, възмутен поглед,  докато я метем и мием от тротоара, от витрината, от пейката. Всичко, казано дотук, разбира се, е мое лично мнение, но смятам че не съм единствена. Поздрави от "Капана", Живка Димитрова".