© Plovdiv24.bg
Едноименната църква в Пловдив

Според местната традиция за най-опасен се приема първият или последният от трите дни. Традицията забранява през Горещниците да се работи на полето, защото ако някой отиде да жъне, снопите му ще се запалят. Не трябва да се пали и домашното огнище.

На 17 юли е третият Горещник - денят на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец, живял през 3 в. На 12-годишна възраст Марина се отдала на християнската вяра и заради това била подложена на жестоки изтезания. На 16 години тя била изправена пред съда и измъчвана - горили раните й с огън, поради което вероятно народът я нарича "Огнена"или "Опална" Марина. Въпреки жестоките мъки св. Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица Горещник е само този ден - 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват "нов", "жив" в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носещи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.

В полунощ, съблечени чисто голи, мъжете започват да трият едно в друго сухи лескови, хвойнови или липови дървета, докато се получи пламък. С него заклаждат голям огън, който всички селяни прескачат за здраве. Прекарват през него и домашния добитък, да не го хващат болести. Всеки си взима жар от "новия огън" и с него запалва домашното огнище. В районите на Родопите и на Странджа планина св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: "Нека света Марина да те умарини!" Култът към светицата е силно развит в Странджа, където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само "чистите" девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден "лефтерски" (момински) празник.