На въпрос на репортер на ПОТВ, ако в момента бяха на мястото на Славчо Атанасов, щяха ли да забранят на чешкия творец Давид Черни достъп до територията на Пловдив, предшествениците му отговориха следното:
Николай Сомлев (1990-1991): "Всяка забрана за мен е неприемлива, така че по съвсем друг начин трябваше да се реагира на тази турска тоалетна, а не със забрана."
Гарабед Томасян (1991-1995): "Твърдо мога да кажа, че не, тъй като не това е пътят да се спре едно изкуство. Може би този, който го е направил, не е имал такива цели да обиди България и българския народ, затова мисля, че не би трябвало да се забранява."
Спас Гърневски (1995-1999): "Вижте, ние живеем в една демократична държава и в края на краищата трябва да приемаме предизвикателствата такива, каквито са, защото ако обърнем въпроса по друг начин - та нима България не беше 50 години руска тоалетна или не беше в миналия мандат комунистическа тоалетна, или не беше турска тоалетна, защо тогава в момента се води такава остра кампания в цяла България, възмутена от кражбите на тройната коалиция, които станаха подлога и превърнаха държавата в тоалетна. Така че на изкуството трябва да се гледа по по-особен начин, а не да се възприема първично. Аз лично не бих спрял един творец, дори той по някакъв начин да ме е накърнил, да е накърнил достойнството ми, но е показал реално, че дълги години България действително беше една тоалетна. България не е станала европейски хол или спалня, или дори тераса."
Иван Чомаков (1999-2007): "Интересно е как ние ще реагираме като българи спрямо това "изкуство", което беше представил този човек. Щях да му задам сериозни въпроси - идвал ли е в България, познава ли българския народ, българската история, българската култура, българския политически живот - през какви времена е минавала тази държава и как е оцеляла, какво е дала тя на Европа и на света. Бих провел една сериозна дискусия, не бих бягал от срещата си с него или да преча на среща на българската общественост с този човек."