По време на двустранните си срещи с кмета на Севиля Хуан Еспадас Сехас Тотев обсъди въпроси от взаимен интерес като културно, туристическо, технологично и бизнес развитие. "Нашият град е атрактивна туристическа дестинация, богата на паметници от различни епохи. Като кмет винаги съм следвал политика на опазване, експониране и интегриране на нашето културно и историческо наследство в живота на модерния град. За мен беше голяма чест преди няколко дни да представя в централата на ЮНЕСКО Епископската базилика и античните мозайки на Филипопол, с които България ще кандидатства за включване в Списъка на световното културно и природно наследство", заяви Иван Тотев. Той подчерта, че един от най-големи успехи на Пловдив е избора му като първия български град, който ще бъде културна столица на Европа през 2019 г. 

"Мотото, с което Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата 2019 е "Заедно". Затова сме готови да споделяме опит, да обменим практики и да почерпим от опита на други градове", каза още кметът Иван Тотев. Той отправи покана към колегата си делегация от Севиля да посети Пловдив с цел задълбочаване на сътрудничеството между двата града в различни сфери. 

Пловдивската делегация, начело с кмета Иван Тотев, проведе срещи и с почетния консул на България в Севиля и автономна област Андалусия д-р Росио Васкес Руис. Тя прояви интерес към историята и културата на Пловдив и изрази желание за последващи действия за културен обмен между двата града.
Участниците приеха Рамкова декларация на Първия световен форум на местното самоуправление "Дестинация Севиля", в която се казва, че градовете имат водеща роля за постигане на споразумения между различните икономически и социални представители с цел гарантиране на развитието на програми и проекти, ориентирани към генерирането на ползи за общността.

В документа се подчертава нуждата от прогресивен и ефективен отговор на глобалните предизвикателства, при които градовете се разкриват като основни фактори в постигането на целите на дневния ред за световно развитие до 2030 година. Сред тях са работа за елиминиране на бедността във всяка форма, гарантиране на образование и здравеопазване, гарантиране наличността и устойчивото управление на водите, устойчива и модерна енергия за всички. 

Сред останалите цели са икономика и заетост, индустрия и иновации, постигане на приобщаващи, безопасни, гъвкави и устойчиви градове и др. Декларацията определя ангажиментите на местните власти и е въз основа на дневния ред, озаглавен "Трансформиране на нашият сват: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие", който включва пътна карта, подписана от 193 държави-членки на ООН и съдържа 17 Цели за устойчиво развитие.