Един човек ще търси своето име сред всички онези ограбващи думи, които ни учат как да живеем и как да обичаме. Ще назове всичките ни имена, за да си спомни, че каквото и да правим, в едно сме еднакви - когато се влюбим.
Провокативният персонаж ще разбие "четвъртата стена" и ще въвлече и самата публика в събитието, за да докаже, че нито един от нас не знае името си, докато не се влюби.
Проектът "Любов" като драматургични средства ще заложи на порива, истината, която се срамуваме или притесняваме да назовем. Искреност, която ще предизвика смях, тъжни усмивки и сълзи. Проектът разгръща няколко истории, които ще се съживят поотделно пред очите на зрителите.
"Моето име" е дебютният моноспктакъл на пловдивския млад актьор Стефан Иванов. Той е завършил "Актьорско майсторство" в класа на доц. Виолета Гиндева към ПУ "Паисий Хилендарски". Участвал е също в "Братя Карамазови"; "Албена"; "Смъртни схватки"; "Животът... Макар и кратък";"Побъркани от любов"; "Горе ръцете" и др.
"Моето име" е първата пиеса, която ще даде началото на целия проект "Любов". "Тук ли си?" с Йоко Захариев; носителя на ИКАР за "Златен глас" - Симеон Владов - "Любовта не може просто да отмине" са другите 2 моноспектакъла, които също ще направят своите премиери в Пловдив през април отново в клуб "Библиотеката".
"За мен този проект е като "вик" на фона на цялата апатия, която е заразила битието. Търпението и смирението могат да бъдат като нож в гърба, ако ги използваме по неправилен начин, а аз смятам, че днес това правим - спим, подпряни на някакви заучени фрази и клишета, които повтаряме, без да се замислим, че може би не са актуални - нито за мястото, нито за времето, в което живеем", коментира актьорът Стефан Иванов.
Авторът на нашумелите книги "Рай" и "Дневниците" ще провокира публиката в големите градове на цяла България. Той е завършил Кинорежисура в класа на Дочо Боджаков. Неговият дебютен игрален филм също е сниман в Пловдив - "Изпуснатидуми" с участието на Койна Русева и Георги Вачев.
"Неслучайно реших този проект да сложи началото си в Пловдив. За мен това е специален град със специални хора. За мен това е градът на любовта. Тези три пиеси нямат нищо общо като драматургия, освен концепцията да заразим хората с любов и да назовем дори и болезнени истини, но по един естествен и забавен начин", казва Радослав Гизгинджиев.