Чрез своите разкази Панчо Панчев осмисля голямата тема за принадлежността. Тя е разположена на различни нива. Откроява се човекът от системата и намиращият се вън от нея. Появява се конфликтният въпрос за адаптацията и възможна ли е тя, прозира безпокойството за невъзможната комуникация и формалното и изражение. Светлата и тъмната страна на всекидневието рисуват привидно малкия човек и другия, който е фиксиран в своя моментен възход. Те неминуемо влизат в сблъсък и развръзката му е непредсказуема.
Логиката да победи силният в момента естествено се проявява, но и понесеният удар разкрива моралната страна на проблема. На тази плоскост Панчо Панчев стига до трудното извеждане на финала. При неговите разкази той много често е необичаен. Изненадва с пестеливостта на изказа и внезапния обрат. Точно така, както става и в живота.
Панчо Панчев е роден през 1953 г. в с. Маноле, Пловдивска област. Завършил е българска филология в ПУ "П. Хилендарски" и магистратура в Центъра за пазарна икономика и предприемачество. Работил е като учител, сътрудник на периодичния печат, а от 1980 до 1996 г. - в органите на МВР.
След това продължава в направление "Банкова сигурност" в ТБ "Биохим" и "Хеброс Банк" АД. В момента е управител на фирма за охрана и Център за професионално обучение "Информа" ЕООД.