Производител от Пловдивско: Буквално ходим върху злато, но го правим голи и боси

Благодарение на огромното биоразнообразие в България нашият мед е с много високи показатели, както по отношение на вкусовите качества, така и от здравословна гледна точка. Буквално ходим върху злато…, но ходим голи и боси.

Това заяви в интервю за БГНЕС производителят на пчелен мед от село Старосел Йордан Рядков, с когото разговаряме за проблемите в бранша.

Според него проблемите са комплексни и в много направления. В момента не само пчеларите, но и всички останали земеделски стопани страдат от сушата и високите температури, които през последните години ни донесоха климатичните промени.

Но извън природата се оказва, че има доста други фактори, които нанасят много по-големи щети и са на път да доведат до разорение сектора.

На първо място Рядков поставя нелоялната конкуренция, което на свой ред води до това, че много от пчеларите не могат да продадат продукцията: "Причината е, че нашите производители спазват всички правила на Европейския съюз, а в същото време страдат от вноса на продукти от трети страни, които влизат на дъмпингови цени. Тези продукти са класифицирани като мед, но в действителност на отговарят на това качество, макар и според някои да не са вредни за здравето на потребителите. За съжаление, тези продукти се продават в търговските вериги“.

Себестойността на суровината, от която родните производители правят мед е само 6-7 лева, докато крайната цена на вносните продукти е 8-10 лева. "При такава цена, ние няма как да оцелеем“, категоричен е Рядков.

Той призова за адекватна държавна политика за защита на родния производител. За съжаление, те не получават почти никаква помощ, с изключение на един "де минимис“, който се пуска от време на време и варира от 3 до 7 лева на кошер, което е крайно недостатъчно. "Една овца взима много повече, като себестойността на овцата и кошера е почти еднаква“, прави сравнение Рядков.

Той смята, че една от причините да не могат да получат адекватна помощ е това, че производителите на мед не са обединени и нямат силни лобисти пред държавата, с каквито разполагат животновъдите или производителите на плодове и зеленчуци. Рядков сравни ситуацията в бранша с роенето на един кошер, при който се образуват още няколко. Така е и с организациите: "Много организации, но няма ползотворни действия. Нямаме единомислие, да застанем зад една обща идея и да защитаваме общите си интереси“ и затова пчеларите остават неглижирани.

"Когато сме единни Министерството на земеделието и храните ще ни обърне внимание, а не да ходим 10 човека с 10 различни предложения и да представляваме бранша. Това е несериозно. Един общ браншови съюз, а на местно ниво да имаме локални организации, подчинени на този съюз, които да комуникират с местните пчелари за техните проблеми“, предлага производителят на мед.

Той също така обърна внимание върху прекалената документална и административна тежест. "Административното натоварване трябва да се облекчи малко. Не можем да бъдем производители и администратори едновременно. Работа ли да вършим или документи да попълваме? В един момент ставаш повече администратор, отколкото производител“, препоръча Йордан Рядков.

Съвкупността от всички тези проблеми води до това, че много производители се отказа от бизнеса си през последните две-три години, обобщи той.