Веселин Балев, който бе прострелян и едва оживя, проговори. 44-годишният мъж едва не бе убит от озверял военен. Той бе с опасност за живота, с голяма кръвозагуба, само бързата намеса на лекарите, които за щастие реагирали скоростно, го е спасила. Скандалът гръмна в събота сутринта. Двете деца на Балев разхождали питбулите си в квартал "Тракия" в Пловдив, където семейството живее.
Кучетата видели котки пред блока и ги подгонили. Това вбесило бившия военен Димитър, който започнал да псува и заплашва 13-годишното момче и 15-годишното момиче. Притеснена, дъщерята на Веселин Балев му се обадила и казала какво се случва. Бащата слязъл пред блока, в този момент се появил 56-годишният агресор.
Прострелял в крака Балев, после едното куче. Преди това обаче стрелял по децата. За щастие не ги улучил. Бившият военен е стрелял с пистолет "Макаров". Беше арестуван за 72 часа, прокуратурата му повдигна обвинение за опит за убийство. Ето какво разказва пред "Блиц" в ексклузивно интервю от болничната стая простреляния Веселин Балев.
- Г-н Балев, как сте, слава Богу, сте жив?
- Държа се. Оперираха ми крака, счупена ми е подбедрената кост. Не мога да ставам. На легло съм в болница и не се знае още колко време ще остана неподвижен.
- Какво се случи, помните ли?
- Дъщеря ми се обади, беше много притеснена, каза, че някакъв човек крещял по тях: "Ще ви изтрепя". Те разхождаха кучетата долу. Два питбула имаме. Всички наоколо знаят, че животните не са агресивни. Децата в махалата са израснали с тях. Този човек бил на терасата, когато кучетата подгонили някакви улични котки. Той се ядосал. Аз слязох веднага, отидох да го търся, но не намерих адреса.
Отидох навън при децата. В този момент той се появи с боен пистолет и стреля. Първо стреля по децата. За щастие не ги улучи. После стреля по мен. Рани ме в крака, аз паднах на земята, започнах да вия от болка. Кучетата веднага дойдоха при мен и легнаха. Той продължи да стреля по тях, изпразни цял пълнител, въпреки че животните бяха легнали до мен и можеше пак да ме улучи. Рани единият питбул. Не го смути нито моят ужас, нито писъците на децата. Гледаше ме в очите и стреляше. Беше на 3 метра от мен.
- Вие познавате ли този човек?
- Не, никога преди не съм го виждал. Той отскоро се е пренесъл да живее някъде до нас.
- Как са децата ви сега?
- В стрес са, уплашени са, с тях работят психолози. Съпругата ми също не е добре, много е стресирана и притеснена. Никога досега там, където живеем, не имало такива агресии. Та той можеше да ни избие.
- Кучето ще оживее ли?
- За щастие Нерон беше опериран и ще оживее.
- Какво работите вие?
- Занимавам се със строителство. Сега това, че лежа и не знам колко време ще съм неподвижен, също ме притеснява. Няма да мога да ходя на работа.
- Какво наказание искате за стрелеца?
- Адекватно. Искам да се приложи цялата сила на закона и да получи реална присъда. Това си беше опит за убийство - и на мен, и на децата.