Когато някой говори, другият трябва да слуша. Още повече когато вторият е избран от първия да го представлява. Народните представители не чуха нито Христо Иванов, нито Лозан Панов, нито Съюза на съдиите. Време е да чуят нас, техните избиратели, на които им е писнало да са вятър в пустиня. Може да се съберем шепа хора, да си кажем здрасти и да се разотидем. А може и да се съберем тълпа народ и да се разсъбудим малко, покрай нас и другите. Нека да кажем "Не" на страха. Нека покажем, че има недоволни хора и извън столицата. Нека не създаваме погрешно чувство у политиците, че сме съгласни с тяхната "реформа".