©

Изложбата е посветена на 1150-годишнината от кръщението на княз Борис-Михаил и приемането на християнството за официална религия в България и се реализира по идея на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация "Българска памет" и с финансовата подкрепа на фондацията и Община Пловдив. 

Автор на изложбата е проф. Пламен Павлов. Изложбените табла съдържат интересна образователна информация и репродукции на най-значими паметници на книжовността, на предмети и произведения, свързани с ранното българско християнство. Историята е разказана така, че да увлече деца и възрастни, редувайки образи и текст.

Експозицията проследява мащаба и значимостта на културно-политическата реформа на княз Борис І - най-дълго управлявалият български владетел, останал в историческата памет като "светият цар". 

Специално внимание в нея е отделено на дейността на светите братя Кирил и Методий, на книжовните центрове Плиска, Преслав, Охрид, както и на "българското културно излъчване" през Средновековието. 

В няколко отделни и кратки глави в нея са преразказани процесите, в които Средновековна Бългрия заедно с религията, получава свой държавен и богослужебен език и свое духовенство.

"Резултатите от великото дело на Борис-Михаил са пред нас - в книжовното наследство на една политическа, религиозна и културна общност, която се е изградила и на основата на третата официално призната азбука в Европа - кирилицата - българската азбука. Днес повече от всякога имаме нужда от примера на Покръстителя Борис-Михаил, защото такива резултати са постижими само благодарение на силна, последователна и безкомпромисна управленска воля. 

Борис I утвърждава българската държава като "третата Велика сила" на картата Европа, призната и зачитана от духовните и политически "стълбове" на средновековния свят Рим и Константинопол. Искрено се надявам с инициативата си да възпитаме най-младите, да се гордеят със своята родна, българска азбука - третата официална азбука в Европейския съюз, и да познават непреходните ценности, завещани ни от старобългарското книжовно наследство, спечелило на България славата на класическа страна на знанието, просперитета и духовността", разказва д-р Милен Врабевски.