Сега действащия ЗУКТС е стар и дискриминационен. Той бе създаден в зората на демокрацията през 1990г. по повод на политическата стачка срещу правителството на БСП и Андрей Луканов, поради липсата на друг. От тогава този закон почти не е реформиран.

В него и сега съществуват тоталитарни текстове, като например чл.12, затварящ стачкуващите в някое „затворено помещение". Следователно хората, които се борят срещу несъвършенства в определена сфера, хората които със своите действия воюват за положителни промени касаещи всички работещи в определена система, са наказани първо без трудови възнаграждения и второ затворени на „Работното си място" без никаква човешка логика.

Необясними са и сроковете, които трябва да спазят работниците и служителите, за да престъпят към „законна стачка". Тези срокове в най - добрия случай са 2 седмици.
През 2001г. в ЗУКТС беше въведена възможността за арбитраж и бе създаден национален институт за помирение и арбитраж. Засега търсенето на услугите на института е доброволно и зависи изцяло от взаимното желание на спорещите страни. Но за съжаление статистиката сочи, че този институт е помогнал на безкрайно малко спорове, но сумите които трябва да платят спорещите страни никак не са малки. Не са малки и заплатите на служителите в тази институция, като идеята на БСП е процедурата по арбитража да стане задължителна. Това освен силно социално напрежение, би катализирало и корупция при възникване на колективни трудови спорове.

Европейския опит сочи, че няма „българските ограничения" да се чакат седмици до преминаване в ефективна стачка. Няма го и ограничението всеки стачкуващ да стои по 8 часа, заключен в някоя стая.

Всички ние виждаме в Европа/Германия, Франция, Италия, Гърция и др./ хиляди работещи стачкувайки по улиците, за да може обществото да разбере, че има проблем в някоя сфера и да открие виновните, а не като в България правителството да крие своите недъзи и да се хвали пред европейските институции за големия икономически и социален растеж.