Ранно издание на карта на римските пътища е сред ценните експонати на библиотека "Борис Дякович" в Пловдив

Преобладаващата част от литературата в Библиотека "Борис Дякович" е на свободен достъп, хората могат да дойдат да я ползват в Археологическия музей и да се запознаят с подробности около археологическото ни минало. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус"Екатерина Илиева експерт в музея.

"Ограниченият достъп е най-вече за най-старите издания, с които ние разполагаме, някои от които ще могат да бъдат видени в изложбата", добави Илиева.

Интересно е, че библиотека "Борис Дякович" е единствената в страната, която е богата на колекция от периодични издания на археологическа тематика, които са не само български, но и от чужди страни. Тя дълги години поддържа книгообмен с много страни, посочи още Екатерина Илиева. Книгообменът е базиран на личните контакти на археолози, които работят в институцията.

"И поради тази причина не е пресилено да се каже, че има неща, които ги няма никъде в страната, тъй като нито една библиотеките не съхранява тези чужди издания, тъй като те не се издават в България, няма изискване за тяхната съхраняване. Но при нас може да се намерят. И поради тази причина нашата библиотека е така важна за изучаването на археологическата наука", каза експертът.

Това, което е ценно за широката публика и за учените понякога са две различни неща, смята Илиева.

"За широката публика най-вероятно ще бъде интересно, че имаме интересни издания, като например книги, които са от XVII век. Имаме и едно много ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно, са именно тези периодични издания, в които се публикуват различните открития на археолозите и не само в България, и в чужди страни. Тъй като по този начин ние можем да търсим паралели на нашите открития, и така надяваме се да движим науката напред", добави още Екатерина Илиева. 

*Певтингеровата карта е копие на древна римска карта, което се доказва от факта, че на нея са точно указани населени места, чието местоположение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис (Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и др. Предполага се, че оригиналът е създаден в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. – Елиа Капитолина.