Световният ден на влажните зони се отбелзява от 1997 година в целия свят. Датата 2 февруари е избрана, защото на тази дата през 1967 г. е подписана Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение като място за обитание на водолюбивите птици. България се присъединява към страните, подписали конвенцията през 1976 г.

Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята, като над една трета от населението на планетата се изхранва благодарение на тях. Затова е особено тревожен фактът, че от средата на миналия век броят на пресушените влажни зони непрекъснато се увеличава, което намалява капацитета им да осигуряват чиста вода. 

Логично идва въпросът какво може да се направи за влажните зони. Специалистите предлагат няколко ключови отговора, с които да се започне. Да се опазят от вредно влияние зоните, които все още не са пострадали от човешката дейност. Да се увеличат усилията за ограничаване на основните причинители на изчезването на влажните зони. Да се изготвят и изпълнят планове за възстановяване на изчезващите видове в екосистемите. Да се планират програми за управление и възстановяване на влажните зони. Това са няколко от многото съществуващи решения за ограничаване и адаптация към климатичните промени във влажните зони и за съгласувани усилия за контрол върху другите причинители на загуба и деградация на тези зони.