Регионалният етнографски музей - Пловдив се гордее с една от най-големите колекции на старите бакърджии

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Грозделина Георгиева, уредник в музея за ценителите на медникарството и още нещо.

В Регионалния етнографски музей - Пловдив може да разгледате изложбата "Медникарството – древно и вечно“. 

Интересна изложба открихте онзи ден, нека разкажем какво се представя в тази изложба и изобщо нещо за занаята медникарство?

Да, тази изложба е дълго чакана да се случи, защото все не остава време да направим една типично занаятчийска изложба, която е насочена в един много-много мащабен отрасъл към нашето занаятчийско производство, особено важен през епохата на Възраждането. Защото в музея имаме едни от най-добрите и големи колекции на старите бакърджии и старите изделия. Школите, които са съществували, двете големи Ушовска, Панагюрска, в Пловдив има, в Сливен също са били много разпространени медникарите, са представени в нашия музей. И миналата година ни се отдаде една щастлива случайност с Народната библиотека да си партнираме. Те правеха една книга за занаятите и занаятчиите в Пловдивски регион от епохата на Възраждането. Поканата беше към нас да решим с какво да участваме в този ресор. И без да се колебаем, ние решихме, че медникарството -древно и вечно, както се казва е време да го изкараме на показ.

В музея са представени различни типове съдове - от съдове за хранене, за пиене, подаръчни съдове, съдове за важни поводи - сватби и кръщенета. Защото, без медни изделия, които са били особено ценно съкровище за младото семейство, сватба не се е състояла.

И тук зрителя или слушателя може като дойде да се позабавлява с надписите по съдовете. Защото всички съдове, които сме изкарали имат особени надписи по тях. Да речем един от съдовете, които са били за подарък на някоя много лична мома, за която като се е заженила, всички са тъгували, затова на съда пише: “На Дафинка от тъжните ергени". Те са й подарили една голяма тава, в която да готви и да пече и едно котле, в което да топли водата и да си носи вода. И както се казва, всеки път като започне нещо да върши с тях, да се сеща за другите, които са останали извън борда.

Много оригинално!

Има точно такива. Второ, имаме един забележителен експонат на основателя на нашия музей Стою Шишков, който е бил кум също на сватба в Чепеларе, както знаем той е родопчанин и там подарява голяма медна чиния на младоженците от неговото семейство. Както знаем, в народната традиция, кумът е по-важен от най-преките роднини и кумството е свещено като право. Имаме съдове, които са правени специално за Освобождението 1878 г. да се ознаменува, че България вече е свободна.

Медникарите са изработвали такива съдове, които след това са служили, тава за кафе се е използвала и т.н., вечно да напомня, че това е една свята дата. Въобще изобилства тук от неща, които може човек да види, освен във важните исторически аспекти и в делничен и личен план, как преминава през семейството един такъв съд. Защото, когато се подари меден съд за важния повод, особено за сватбата, когато се сформира младото семейство, това е пожелание. Освен с надписа, пожеланието е семейството да оцелее, както е дълговечен този съд. А ние имаме съдове от 1713 година, които са по нашите витрини в момента в тази изложба.

Страхотно! Защо са предпочитали хората тези съдове? Освен това, че е дълговечно, има ли нещо друго, да кажем нещо полезно?

Разбира се, първо да погледнем практическата страна. Това е един съд, който наистина е дълговечен, не се чупи и направи ли ти го майстора веднъж, той може да се използва поколения наред, да се предават тези съдове. Второ, в родопската къща, тези съдове са даже по полиците, не случайно те стават и като украса, като слънца на стените. На големите семейства, и когато е богат рода, са подарявали големи чинии, или това е медната трапеза, която е богато украсена и винаги с надпис. Да се знае поводът и на кое семейство се дарява. Ние, в постоянната експозиция в зала “Медникарство" имаме такива две огромни чинии, които всеки ценител на бакърджийството със завист поглежда и им се радва, когато влезе.

И този занаят като че ли не отмира, той продължава да съществува? Доколкото знам, много хора предпочитат и сега да купуват такива неща за подаръци, изобщо за ползване.

Разбира се, искам да кажа, че една чаша, която е изработена от медникар, и ако в нея си сипете каквото й да е, вкусътна питието е различен.

Точно това исках да кажете.

Дали ще е за вино, за бира, няма никакво значение, или за кафе.

Променя се и вкусът, и здравословно дори може би е.

Абсолютно, съдовете трябва да се поддържат, и те са ги поддържали, имали са цели групи калайджии, които обикалят по селата и са ги калайдисвали периодично, но този съд променя вкуса на всяко готвене и гозба. Мога да кажа с радост, че аз съм един човек, който си е закупувал такива съдове и продължавам да готвя в такива вкъщи.

А занаятът жив ли е още?

Ами колкото и да ми беше притеснено, че изчезват бакърджиите, това не е така. Защото това е тежък занаят, той не е женски занаят и поради тази причина дълго обучение трябва от майстор да обучи чирак и калфа. Но тази година при раздаването на “тестерлика"  или майсторското звание, мога да кажа с радост, че има двама майстори-медникари, които да се влеят отново в редиците на този така оредял откъм майстори занаят.

На 12 декември, на Свети Спиридон, всички майстори бяха в двора на Етнографския музей. Имахме 31 майстори тази година, от цялата страна.

Много са, никога не сме имали толкова. Кирил Куликов ножаря и тази година даде курбан за здраве. И както се казва, си увеличава дните с този курбан, много пожелания събра.