В предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" интервю с художник реставраторът Никола Стоянов за Източната порта на Филипопол и Небет тепе, обекти от проекта "По крепостните стени на Филипопол". Приключихте ли вече окончателно възстановяването на Източната порта и какво се очаква да видим там?Да, консервацията и реставрацията е приключена.
И какво се показва в целия си блясък там, до каква степен е възстановено, разкажете малко повече?Фрагмент от античната улица “Кардо", която е прилежаща към Източната порта, така наречената. И това, което е възстановено е част от колонадата на портиците, които са от двете страни на улицата. И самата антична порта е консервирана във вида, в който е открита, като е направена реконструкция на части от градежите, които бяха изпопадали наоколо, на античните им места.
Доколко оригинален е материалът, с който вие сте работили?Оригиналният материал е над 85%, говоря за колонадата, фрагментите от колонади, които са реставрирани. И на принципа на анастилозата е направена реконструкцията, което ще рече реконструкции от оригинален материал. Като отделните фрагменти от колонни тела и архитрави са допълнени с изкуствен мрамор, като вътре е внедрена и металната конструкция, която гарантира устойчивост при сеизмична активност.
Т.е. можем да сме сигурни, че 80% е автентично всичко, което се вижда, нали така?То се вижда с просто око кое е автентично и кое е добавката, това според мен е най-правилният начин, който не заблуждава наблюдателя кое е оригинал и кое не е. Реставрацията на всички други обекти в Пловдив е на същия принцип - така е реставриран и Античния театър, и Стадиона, и частите на форумния комплекс на Агората, на Античния град, и Одеона.
Трудно ли беше и колко време отне това?Като цяло, година и половина работа. Да, бих казал, че не беше лесна работата, просто много сложен обект, много сложен в сравнение с другите на които съм работил, а те хич не са малко. Но в крайна сметка резултатът се вижда, че е добър, според мен.
Да, доста време стоя така мястото през годините.Ами 45 години, там някъде.
45 години! То наистина е цяло чудо, че толкова много неща все пак са запазени?Да, имаше поражения от годините на мраморните елементи, ерозия, някои бяха счупени, били са намерени чели, например една колона, която в момента в който започнахме работа беше фрагментирана на две части, капители счупени и разни други елементи.
Имало ли е опити за намеса там, в пространството, някой нещо да строи на това място?
Не, не.
Вие работихте и на Небет тепе, за там какво ще кажете?На Небет тепе съм проектант на крепостта.
Там спорове има?Там всичко да си остане в автентичен вид, без реконструкции. На някои места има частично такова, дори не надграждане. Реконструкции в смисъл да придобият по-здрав вид самите руини, защото там всичко са зидове, основно крепостни зидове от най-различни епохи. И всичко беше в много-много окаяно състояние, тъй като и там престоява много години всичко в насипен вид, в насипно състояние. Но смятам, че успяхме.
Вие какво смятате по този спор, който се разгоря там покрай оградата? Какво е вашето лично мнение?Аз смятам, че оградата там е абсолютно нужна. Още повече, там не е изцяло ограден обекта. Например Античната порта изцяло е с ограда. За там никой нищо не казва.
Да, имало доста бетон налято говорят.Напротив, там има само едни пейки, които са от бетон и които са върху стерилна почва, там няма археология. Цялата работа по зидовете е извършена с материали, които са приложени на база на физико-химическите анализи на оригиналните материали и са абсолютно идентични с оригиналите. Бяха премахнати огромно количество бетони, бетонни конструкции, които са слагани при предишни реставрации, това мога да кажа. Иначе, никъде на нито едно местенце, оригиналните зидове не са надграждани със съвременни материали. Няма намеса със съвременен материал.
Казвате, били са премахнати даже такива, които са слагани от преди.Къде имаше такива, можете ли да кажете малко по-конкретно?Имаше такива дренажни системи от бетон, който беше в много окаяно състояние и това всичко е премахнато. Такива бетонни подбивания имаше правени, които също бяха много амортизирани и не естетични и тях ги махнахме. На някои места, това, което е било бетонирано си остана, все пак да се виждат следите на времето. 60-те, 70-те години се е работило с такива материали, сега са абсолютно отречени в реставрацията. Прилагането на портланд циментови продукти в реставрацията на археологически обекти.
Това е станало през 60-те, 70-те години?Да, но пак повтарям, всички нови бетонни елементи са извън обсега на археологията, това са пейки само, предимно пейки. И на 2-3 места има такива подпорни конструкции, които държат скарповете.
Да, то няма как. Сега имате ли представа кога ще бъдат открити тези обекти, заедно наведнъж ли?Не, нямам никаква представа, това може да ви кажат от общината.
Предстои да минат приемателни комисии, но дали ще бъде преди официалното откриване, дали след това, не знам. От тук нататък топката е в общинските служби по поддръжката, защото всички тези обекти, а те станаха много на брой в Пловдив - големи археологически обекти, искат постоянна поддръжка. Постоянна, трябва да има служба, която само за това да се грижи. Почистване, треви, такива работи.
И включително посетителите като почнат да влизат, не знам до каква степен ще се контролира това.Ами ще има табели, ще има и забранителни табели, примерно да не се ходи по зидовете, по другите археологически структури. Да не се хвърлят боклуци и т.н..
Както навсякъде по света, би следвало и тук да го измислят да стане добре.Оградите са точно за това. Преди да започнем работа, горе на Небет тепе беше всичко в ужасно състояние, мръсно, боклуци, да не говоря какви неща там сме намирали, графити навсякъде изрисувано. Без да се контролират нещата няма как да бъдат опазени, защото на такова ниво ни е манталитетът явно.