Участниците или по-скоро членовете на секции вече не се притесняват от видеозаснемането, а напротив, придобили са самочувствие и всичко се случва бързо и безпроблемно.
Въпреки това при всеки избор две неща мъчат гражданите - къде и как правилно да сложат телефона, за да се вижда всичко и дали са хубави.
И на тези избори по традиция тези екзистенциални питания не намират своя категоричен отговор.
Началото на повечето видеонабюледения започват с небрежна разходка на класните стаи, където се провеждат изборите и чудения тук или там да сложат мобилното устройство. Благодарение на тази разходка ние можем да преценим дали визията на училището ни харесва и можем ли да запишем детето или внучето да учи там.
"Чакай. Пуснато е. Всичко е наред.", казва член на секция в ОУ "Петър Берон", а след това небрежно отмества един от колегите си, за да бъде перфектен кадърът.
В друга секция в район "Тракия" пък "операторът" наглася устройството и размишлява на глас: "Я сега да видим какво гледаме тука". След това любезно моли една от дамите в секциите да му подаде поставката и да погледне дали се виждат.
От своя страна жената се шегува и споделя: "Нали ти казах да разучиш. Дадох ти време. Нагласил си го, спокойно."
В обществото ни се твърди, че хората не се интересуват от избори, но това далеч не е така.
Еуфорията от 7-те извънредни избора до такава степен е замъглила съзнанието на членовете на секциите, че те дори не са усетили и са забравили, когато е започнало заснемането им. В една от секциите на 40-тата минута от "епизода", една от жените възкликва, че видеотозаснемането не работи и сега ще им се скарат.
Думите й предизвикват хаос и всеки започна да се оправдава и пита кой е обърнал камерата. Разбира се, притесненията им се оказват безпочвени, а шоуто остава за зрителите.
В съседна секция в същото школо заснемането не се случва безпроблемно и над 10 минути телефонът сам индикира членовете, че не е поставен правилно. Въпреки това те невъзмутимо продължават да вадят бюлетини от урните.
Разбира се, не липсват и граждани, които обичат вниманието и с радост започват комуникация с потенциалните зрители.
"Кажете зеле", "Гале, тук се виждаме перфектно."
Лъчезарна дама от секцията в СУ "Св.Св.Кирил и Методий" от своя страна маха ведро на камерата и започва да изрежда поздрави на различни езици - "Hello. How are you? Здравствуйте. Калиспера. Кажете как е сега на испански?".
Впечатление прави, колко много млади хора са участвали в изборния процес и всъщност в повечето секции точно на тях е поверен успехът на видеозаснемането.
Младо момиче от секция в СУ"Свети Константин Кирил Философ" свенливо обявява на други, че е включила техниката. Думите й сякаш се изпаряват във въздуха и минути по-късно членовете на секцията започват сладко да похапват вафли и солети пред камерата и да дискутират предварителните данни в изборния ден.
"Никой не започнал да брои, а вече казват резултатите и утре нищо няма да варира вече."
Една от секциите в село Цалапица може да се отличи като най-забавната в областта.
Млада дама небрежно се закача със секционен колега.
"Как съм? Красива ли съм? Червило да си сложа ли?"
Той излиза от ситуацията по оригинален начин, като я пита на коя модна агенция да се обади. Тя пък му отвръща, че е толкова красива, че най-много да блокира камерата.
Разговорът им е прекратен от друг господин, който повтаря думите "В Русия съм" от емблематичния скеч на Краси Радков и образа на Бай Шиле.
Стриймването снощи може да е било безсмислено за едни, но със сигурност е тема за размисъл при психолозите и социолозите.
През последните три години България е в изборна спирала. Бъдещето е наясно не само у нас, но и в световен мащаб. Войните са далече, но също толкова са й близо.
Въпреки това българите все още могат да се смеят и шегуват. Кадрите от изборите от Пловдив и областта показват, че у хората има още малко надеждата, че утрешният ден ще е по-добър. Дано политиците да успеят да направят правителство този път, а да не се налага да убият този пламък у хората, крепящ се на кибритена клечка.