Риби от най-студеното море на Земята ще са новите обитатели на Природонаучния музей в Пловдив
Две риби нототения ще обогатят най-новата експозиция "Антарктида“ в Природонаучния музей в Пловдив, съобщи в предаването "Цветовете на Пловдив" гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева от Института по микробиология при БАН, която беше част от 31-та Антарктическа експедиция. В момента рибите се намират на българския научно-изследователски кораб, който помогна изключително много за осъществяването на логистиката и на научната работа на експедицията.
"Планът на кораба е да пристигне в България, сега в момента той минава Атлантика. Рибите са добре, дано да оцелеят до тук, защото на Екватора е много горещо. Взети са всички мерки, за да могат да бъдат охлаждани. Надяваме, че рибите ще пристигнат, за да могат да бъдат новите обитатели на Природонаучния музей", посочи Видева.
Очаква се корабът да пристигне в България в началото на месец април, такъв е първоначалният план. Той ще пристигне във Варна и после рибите ще се транспортират до Пловдив.
Нототенията живее в дълбините на най-студеното море на Земята, на дъното на океана. По-голямата част от живота и протича на дъното на антарктическите морета на дълбочина до 500 м.
Температурата на водата в районите, където живеят нототениите, е в границите на замръзване. Този вид риба съзрява на 4-5-годишна възраст, в зависимост от температурата на водата, в която живее.
"Фотоизложбата, която вече е представена в Природонаучния музей в Пловдив отразява фотографии от 31-ва българска Антарктическа експедиция и моето лично участие в нея. Фотографиите представляват някои пейзажи, които през моя поглед са предадени като емоцията, която човек изпитва, когато работи на такова красиво и уникално място. Другата част от фотографиите отразяват наистина възможностите на лабораторията в Пловдив, това е лабораторията на Институт по микробиология при БАН и възможностите, които дава лабораторията за микробиологична работа и микротехнологична по-късно, на следващ етап. Това е и нашата цел - да разработим различни биотехнологии върху антрактически микроорганизми, които разбира се да бъдат в полза на човека", разказа Снежана Русинова-Видева.
"Най-важното за 31-та Антарктическа експедиция беше наличието на български научно-изследователски кораб, който помогна изключително много за осъществяването изобщо на логистиката и на научната работа дори. И аз дори не мога да си представя как са работили досега колегите без наличието на кораб и как са пренасяли всичко, целият този голям товар. Не мога да си представя как са били предишните експедиции с чужди кораби и въобще с чужда логистика. Докато сега това, че имаме кораб много улесни работата ни, успяхме да си съхраним пробите по точно определен начин на кораба и те да бъдат пренесени до Варна, а от Варна и до Пловдив замразени. Тоест, от остров Ливингстън до лабораторията в Пловдив пробите бяха съхранени по най-добрия начин, както досега не са били. И затова наличието на кораб е изключително важно не само за микробиологията, за всички науки, които са разработвани на остров Ливингстън в експедициите.
Голяма част от пробите вече са обработени. Нашите проби са почвени, пера от пингвини, взехме проби и от някои ледникови езера, от някои водоизточници, като разчитахме разбира се, най-много на почвените проби да намерим, и да открием интересни микроорганизми. Да ги идентифицираме и вече да установим имат ли потенциал да синтезират някои ценни вещества, някои ценни метаболити, които да могат да бъдат приложени във фармация, козметика, храни или където и да е, спрямо това, което съдържат", разказа още Снежана Русинова-Видева.
Тя обясни още, че първоначално, когато тече експедицията се сменят няколко групи, някои си тръгват от базата на остров Ливингстън обратно към България, а други отиват. Тъй като базата има определен капацитет, не могат всички едновременно да бъдат там и да работят. Осигуряването на логистиката на учените е сложно и затова те трябва да бъдат на групи. Групирани с лодки, отново трябва да се осигури логистик, който да управлява лодката, така че е доста сложна групировката. И се прави една сложна организация.
"Ние бяхме последната група, която замина миналия февруари месец и имахме много кратко време на базата за работа. Тогава корабът беше там, защото българският кораб осигурява наистина тази логистика, но той има определена работа, която трябва да свърши и след това той се връща към България, но учените остават на базата и продължават работа. Като за първи път на 31-ва експедиция не се случи точно така, защото корабът закъсня с тръгването си от България и остана до последния момент и в Антарктика, тоест, когато се затвори базата се върнахме обратно всички.
"Но той успя, понеже беше в района, самият кораб успя да ни вземе от остров Кинг Джордж, когато заминахме в посока към остров Ливингстън. Тоест, първото ми качване на кораба беше от остров Кинг Джордж, където достигнахме със самолет през пролива Дрейк и след това с кораба до нашата база. По обратния път, когато ни приключи работата, всички с кораба преминахме целият пролив Дрейк с кораба, където разбира се, учените слизат, а пък военните продължават с кораба вече през Атлантика към България. Но техния път е много дълъг, това са много дни и затова учените пътуват със самолет, за да се приберат по-бързо и да започнат работа", поясни Снежана Русинова-Видева.