Родопчанка твори чудеса в центъра на Пловдив

В днешния технологичен свят, е почти невъзможно да си представим млада жена с прежда и игли в ръце. Още по-малко пък деца, които с интерес да изучават тънкостите на плетенето. Има обаче едно място в центъра на Пловдив, където човек се връща назад във времето, когато стари и млади, заедно са създавали истински шедьоври само с една кука и кълбо прежда. Това е ателието “Мартинелко" на Севдалина Вутова, където се плетат играчки и се изработват народни носии за емблематичните кукли Барби.

Севдалина е родом от Девин, където завършва електротехникум, а по-късно се мести в Пловдив. За пръв път хваща иглите още като дете. Тогава нейната баба є показва тънкостите на плетеното, но с годините родопчанката позабравя този занаят и се занимава с други дейности. Докато не вижда репортаж по телевизията за деца сирачета и решава да им направи подарък. Започва да търси из магазините ръчно изработени играчки, но не открива нищо, което да я грабне. Случайно попада на плетени играчки и остава очарована. Решава тя само да пробва да направи такива. “Сякаш нещо отвътре ме подтикна да се захвана с плетенето на играчки. Седнах една сутрин, без никаква идея как се прави, но с огромното желание да измайсторя нещо за тези дечица. Толкова се бях улисала в работа, че не усетих как мина денят. И когато направих първата, вече нямах търпение да се захвана със следващата", спомня си Севдалина.

Когато вижда радостта в очите на децата, тя остава удовлетворена от свършената работа и категорично решава, че ще превърне това свое хоби в професия. И така вече 6 години нейните плетени играчки носят радост на малчуганите. По рафтовете в ателието є са подредени всякакви плетени животинки - жабоци, мечета, котараци. До Кучето поет, което държи химикал в ръка, наднича Малкият принц с лисичката, а Хари Потър и Спондж Боб сякаш са се улисали в разговор с Маша и Мечокът. Всички те са толкова реалистични, че изглеждат почти като живи. Затова и в ателието на Севдалина често могат да се видят малчугани, които с голямо старание преплитат бод след бод опитвайки се сами да измайсторят някой от любимите си анимационни герой, а тя с радост ги напътства, пише "Труд".

Сред богатия избор от играчки прави впечатление вълкът и заекът от руската анимация “Ну, пагади". “Мой клиент ме провокира да направя сцената със Снегурочка. В първия момент ми се видя прекалено сложно да пресъздам анимация с конец, но в същото време онова пламъче вътре в мен започна да ме човърка и нямах търпение да пробвам. Докато ги плетях, през цялото време си тананиках песничката. Опитвах се максимално да се доближа до анимационните образи и да спазя цветовете. За мен беше много забавно и накрая се получи. Всички останаха много изненадани", разказва Вутова.

До момента е измислила над 350 модела, като всеки един е уникален. Няма еднакви играчки. Изплетени са от бебешки акрил, а вътре са пълни с антиалергичен силиконов пух, който не позволява да се мачкат при пране. Всичко се плете на една кука, а дребните детайли като очи, муцунки и нослета, също са от прежда. За изработката им, Севдалина не използва никакви предварителни модели или схеми. Всичко се ражда на момента в нейното въображение. “Не съм свикнала да броя бодове и да спазвам определена плетка. Те сами се получават в ръцете ми", обяснява родопчанката.

Севдалина е голям родолюбец и обожава българските носии, които често облича само за удоволствие. “Усещането е неописуемо. Имаш чувството, че самата дреха излъчва някаква особена вибрация, която те кара да стоиш изправен и да се усмихваш. Човек, докоснал се до такава дреха, изпитва чувство на патриотизъм", обяснява Севдалина.

Това я провокира да започне да шие народни носии, с които да облича известните кукли Барби. Пременени в такива одежди, те сякаш придобиват нов облик. Излъчването им се променя и стават красиви българки. За изработката на дрехите, Вутова използва стари платове, престилки, забрадки, които събира по селата. Всичко шие на ръка и украсява с дребни елементи, имитиращи пендари и накити. Някои от преобразените моми, държат в ръцете си хурки с вълна и така пресъздават едновремешните седенки. “Старая се да им придам автентичен вид и да ги доближа до образа на българката от едно време. За целта в дрехите им винаги се стремя да има орнаменти с традиционната българска шевица, която крие тайни кодове и послания. При изработката им момите са втъкавали наричания за здраве, плодородие и берекет", обяснява Вутова. Родопчанката е убедена, че само любовта към българското ще ни съхрани като народ и ще ни помогне да преминем през трудностите.