С примитивен речник и уличен език в училище

Децата масово постъпват в училище с говорни проблеми, а речникът им се свежда до неколкостотин думи на битово ниво. Това е становище на логопеди под тепетата, които се налага да работят за изчистване на артикулационните недостатъци на хлапетата, за да не затрудняват усвояването на учебния материал. Почти нямало дете, което да изговаря правилно „л", а всяко второ заменяло „ш" и „с". Безобидното на пръв поглед в изговора обаче се отразявало при писането. За да улеснят общуването помежду си, те ги изпускали или ги заменяли с по-лесни. Още повече затруднения създавал бедният речник, с който малчуганите пристъпвали школския праг. Той бил на толкова примитивно битово ниво, че учителите се виждали в чудо как да обясняват понятия като звук, сричка или модел на думата, които изисквали комуникативна зрялост. Хлапетата бъркали дори начало, среда и край и така не можели да определят първия и последния звук на думата. Липсата на словесен запас пречела и в обучението по предмети, особено когато дойдел ред на физични и химични понятия, като величина, сила, обем. На въпрос „Кога ходихте на море?" първолаци масово отговаряли утре, вместо вчера.

Деца, с които родителите работят вкъщи, а грижите не се свеждат до гледане на телевизия, веднага личат. Ролята им до влизането в училище е огромна, защото това е времето, в което децата опознават света и човешките отношения, трупат знания. В противен случай те не са адекватни да поемат отговорност, коментира логопедът от регионалния ресурсен център Миглена Люцканова. Все още доста деца изпитвали големи трудности и при овладяване на четенето. За тях „м" и „н" звучат по един и същи начин и те не ги различавали като отделни фонеми, щом разгърнели учебника.

Хлапетата масово бъркали езика на улицата с този в училище. Единици от първолаците се обръщали на „вие" към госпожата и се налагало тепърва да им създават навици. ОК за тях означава едновременно добре, супер, страхотно, горе-долу. С една дума, която дори не е българска, те изразявали и емоция, и настроение. Дори петокласници толкова трудно се изразявали, че отговорите им се свеждали до кратки и прости изречения. Дори когато трябвало да обяснят някакъв факт, те нямали капацитета да съставят разширено изречение.

„Проблемите са още по-големи при децата, които живеят в двуезична среда - било от малцинствата, било в семейства с родител чужденец. Словоредът на единия език влияе върху словореда на българския и объркването е голямо. За децата е важно езиците да не се смесват и те да знаят кой родител на какъв език е носител", обяснява Люцканова. Това важало основно за ромските деца и по малко при наследниците от смесени бракове. Педагозите са категорични, че овладяването на чужд език изисква добро познаване на родния.

Източник: в. "Марица"