История

Множеството параклиси и имена на местности разказват за наличието на селище опреди османското нашествие, в годините на Второто българско царство. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. Има две основни легенди за създаването на селото:

В първата легенда се говори за юначното планинско чедо Бойко, брат на Явор и Сотир.Тримата са сирачета и са расли под грижите на дядо си. Старият човек, когато вече не могъл да ходи през Балкана в Беломорието, отсяда в едно закътано място, в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полга основите на това място, където днес е село Бойково, Явор прави това на мястото, където днес е село Яворово, а Сотир- където днес е село Сотир - Храбрино. Признателните внуци много често посещават своя вече стар дядо и му носят подаръци и храна. Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещали по пътя си, те отговарят, че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.

Друга легенда разказва, че поради епидемията от чума, която мори всичко, юнак Бойко предлага и осъществява преместването на селото на сегашното му място. В знак на уважение, селото бива кръстено на него.

Историческа стойност за селото имат крепостта срещу нашествениците "Калето", крепостните стени южно от селото "Свети Дух", крепостта на богомилите "Свети Врач". Името на селото е записано в националния летопис. То активно участва в Априлското въстание. Там е организиран Революционен комитет, основан от Захари Стоянов, начело с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е напълно изгорено.

Началото на просветното дело в Бойково е положено през 1835 година от момчиловския учител Васил Аврамов, когато започва изграждането на училище и църква. Един от първите ученици е Андрей Радославов, който по-късно става учител.
Читалищната дейност в село Бойково се заражда паралелно с училищната. Официално читалище "Здравец" e факт от 1911 година. През 1972 година е построена новата читалищна сграда, със салон за театрална дейност и библиотека с над 8000 заглавия. През годините читалището е носило и името "Атанас Деведжиев".

История на църквата Свети Атанас

Църквата Свети Атанас е построена през 1835-1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и много по-ранна от всички пловдивски църкви. Издигната е на една от най-високите точки на селото, което е в разрез с хатишерифа - законът на империята.

Предполага се, че за построяването на църквата Свети Атанас в селото, има заслуга Атанас Калмуков-Гюмуш Гердан. Същият е доверено лице на султана, по чиято препоръка е построена фабриката в село Дермен дере. Майката на Атанас е от Бойково и вероятността църквата да е построена от него е голяма.

За това свидетелства и фактът, че той е подарил икона с надпис "Дарявам икона, носеща името на великомъченик Атанас. Храмът също носи неговото име. Цялата църковна литература е на гръцки език поради това, че Атанас е гръкоман. Песнопенията също са на гръцки език. Селото изпраща учителя Андрей Радославов в Бачковския манастир да преведе основните книги на български език и на Великден учителят обявява, че от този ден в църквата ще се чете на български език. Това е победа на екзархията над патриаршията.

Развитие на село Бойково като курорт

През 1905 година Недко Каблешков посещава село Бойково, което го удивлява с природните си забележителности, чистия въздух и мекия климат. По това време Бойково е бедно въглищарско селище, но той купува място в края на селото и през 1908 година построява първата вила, наречена "Почивка". С този акт Каблешков полага основите на бъдещия курорт Бойково. Чрез настоятелни писма до разсадника в Белово, той успява да се снабди с 4000 броя борови фиданки за залесяване. В последствие, той лично залесява 60 декара борова гора в землището на селото, на закупената земя и създава парк "Здраве", като собствеността му никога не е била ограждана и не е възпрепятствано ползването.

Недко Каблешков се заема с привличането на повече хора в Бойково, а желанието му е да го превърне в известен планински курорт. Най-напред се грижи за водоснабдяването, като през 1928 за целта внася 2 хиляди лева. По-късно е довършен и пътят до селото от трудови войски. През същата година се съобщава, че в Бойково са почивали 82 пловдивски семейства, общо 608 души. Много граждани си купуват празни места за къщи и се готвят за построяването на своите летни вили.

На 25 август 1929 година е поставен основният камък на детската лятна колония/зимно горско училище - "Майчина грижа", като идеята за него идва от Недко Каблешков, финансирането от държавата, а мястото е дарено от Иван Димитров. Така се поставя началото на първата детско-юношеска колония в село Бойково. По-късно тя се превръща в любимо място на децата и гордост на пловдивчани.

Бойково продължава да се развива като курорт. Недко Каблешков подарява по един декар от своята земя на дружеството на провинциалните журналисти, на адвокатите и съдиите, на българското инженерно-архитектурно дружество, на съюза на общинските служители, с цел построяване на почивни бази.
През 1948 година Недко Каблешков дарява цялата си собственост в Бойково на община Пловдив. Днес вила "Почивка" и околностите продължават да са собственост на община Пловдив и са предоставени за почивна база на Математическата гимназия в град Пловдив. През 2006 е построен първият хотел в селото.

Наука и образование

През 1935 година Васил Аврамов, момчиловският учител, поставя началото на просветителската дейност в село Бойково, като започва изграждането на църква и училище, намиращо се на мястото на настоящото кметство. Един от първите ученици на Васил Аврамов- Андрей Радославов е от основните преподаватали в селското училище. По време на Априлското въстание, училището е основно място за подготовка за борба срещу османското иго, като лично Захари Стоянов поставя основата на революционно ядро. В периода 1950-1958 година, през училището преминават 190 деца. Учебният процес се е извършвал в смесени паралелки, включващи деца от 7-годишна възраст, до младежи на 13-14 години. 

През 1977, училището преустановява работа, поради липсата на ученици. От тогава в сградата се помещава и кметството на селото, както и пощата и лекарският кабинет. В дворa на църквата "Свети Атанас", село Бойково, е разположена метеорологична станция Бойково, на надморска височина 1108 метра, собственост на БАН Национален институт по метеорология и хидрология.

Спортна база и популярни спортове

По време на социализма в България в селото е имало футболен отбор. След промените през 1989 година съществуването му е преустановено. В подробния устройствен план на село Бойково е залегнало място за изграждане на мултифункионална спортна база със седящи места.

Транспорт

Селото се намира на 5-6 километра от третокласният път Пловдив-Лилково. Пътят по цялото си протежение е с асфалтова настилка, с двупосочно движение.
Има осигурен автобусен транспорт, заложен в областната транспортна схема на град Пловдив. Превозите се извършват от автогара "Родопи". 

Редовни събития

Ежегодишно, на 15 август се провежда храмовият празник на манастира Света Богородица, който съвпада с празника на селото и църковния празник Голяма Богородица. Традицията повелява всички, които могат, да се качат до манастира и да преспят там предната вечер (14 срещу 15 август). На сутринта се прави курбан за здраве. Ежегодно там се събират около 200-250 човека от всички възрастови групи, от Бойково и от близките Ситово, Бяла Черква, Равнища, Дедево. В село Бойково на 15 август се провежда събор, в който участва жива музика. По време на Неделята на страшния съд, Месопустна, Месни заговезни, в селото се провежда кукерски събор.

Култура и храмове

В селото е разположена църквата "Свети Атанас". В землището на село Бойково са разположени 13 параклиса. Местата, на които те са разположени са стари светилища, които се запазени до днес. Обновяването им е постигнато основно с дарения от жители, с помощта на църковното настоятелство към църквата Свети Атанас. Списък на всички параклиси около село Бойково:

• параклис Свети Илия
• параклис Свети Спас
• параклис Свети Врачове
• параклис София, Вяра, Надежда и Любов
• параклис Свети Никола
• параклис Свети Тодор
• параклис Свети Георги, Света Неделя
• параклис Света Петка
• параклис Свети Петър
• параклис Свети Дух
• параклис Свети Архангел Михаил
• параклис Света Богородица
• параклис Покров Богородичен и Свети Мина

Паметници и значими местности

Значим археологически паметник е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има само на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на около 1350м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.

"Еничерска ливада" е мястото, където по времето на турското робство е издължаван кръвният данък.
Мъртвите скали са скали разположени на около 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна панорама към село Бойково. Легенда разказва, че по времето на турското робство, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите.

На централния площад е разположена чешма в памет на жертвите, загинали по време на Балканската война.
На сградата на кметство Бойково има паметна плоча на "загиналите за свободата на родината, бойковци".
На първата вила, построена от Недко Каблешков, е поставена паметна плоча за делото му - създаване и развиване на село Бойково, като курортно селище.
В близост до сградата на кметство Бойково е разположена и памента плоча, упоменаваща мястото на създаване на партийната организация в селото.

Музеи

В читалище "Здравец", намиращо се на централния площад на село Бойково, е разположен единственият музей в община "Родопи"  за историята на селото и традионните бит и култура.