Историята на това село датира още от преди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едни от най-войнствените тракийски племена), които са използвали трудно достъпните скални образования в м. Щут за крепости (м. Щут или още Щута града се намира на около километър северно в посока Пловдив). Още преди Пловдив да се е създал, на това място се е водел уседнал живот.
За това свидетелства и така наречения Ситовски надпис. През Средните векове (след образуване на Българската държава 7-14 век) селото попада както в границите на България, така често и в границите на Византия. По време на османското робство Ситово преживява не един и два тежки момента. Смята се, че селото макар и трудно достъпно, е било завладяно около 1392-1394 година. Може би най-тежкият и съкрушителен период от робството, това са опитите за потурчването на селото.
Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването е било в периода 1666-1667 година. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и въобще в гората, запазват християнския образ на селото и до днес. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 година заради убийството на "Армазкия поп" през Априлското въстание.
Възрастните в селото все още си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп - "той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово, Мехмед паша, имал пищов и яхвал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял, че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият убит в селото, помаците го нарязали на парчета и през нощта християните го събрали в една черга и го погребали. През Втората световна война селото има много партизани и ятаци, един от които е Спартак - командир в отряд Антон Иванов.
През периода 1944-1989 селото е било много силно икономически. Хората си спомнят, че през периода 1950-1960 селото е брояло над 850 жители. През 1946 започва електрифицирането на селото, а през 1950 то вече е имало и нова ВиК система. Има изградено читалище на мястото на джамията (първоначално джамията е била църква "Св. Марина", но с идването на турците е разрушена църквата и построена джамията). През 1958 е създадено и ТКЗС. Сега, за съжаление, селото наброява около 50-60 баби през зимата и около 300-400 жители през лятото.
Културни и природни забележителности
Селото е културно развито. Там се построява едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г. Ситовци, учили в ситовското училище, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково, но и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово. В селото има две църкви "Св. Петка" на центъра и "Св. Богородица" на върха над селото. Първата е била построена през 1848 г., а втората малко по-късно.
Редовни събития
Всяка година на 15 август се провежда събор, отваря се църквата, която е над селото и се отслужва литургия. Също така се прави курбан и се пече агне.