Според него трябва да се затегне контролът при издаване на шофьорски книжки и да се върне т.нар. полигон.
Веселин Хаджиев е роден на 15 август 1972 г. в с. Бял извор, община Ардино. Завършил е право в ПУ "Паисий Хилендарски" през 1997 г. Две години е бил адвокат, след което е започнал кариерата си на магастрат, като е минал по цялата йерархия - от редови съдия до ръководител
От 2004 до 2013 г. е председател на Районния съд в Пловдив, а от 2013-а до настоящия момент е начело на Окръжния съд
Една от последните присъди, която Хаджиев постанови, е за убийството на клошаря Камен Щерев-Шабан. Полицаят Йордан Пацев получи 10 г. и 6 месеца затвор, а баща му Петър - 10 г.
Семеен, с две деца.
- Г-н Хаджиев, замяната на условната присъда с парична глоба на гръцкия студент Христос Боскос, който блъсна на спирка ученичката Катерина Матеева, отприщи възмущение у хората. Основателен ли е гневът им и къде трябва да бъде насочен той?
- Основното в случая е, че Окръжният съд в Пловдив приложи закона, който е императивен. В разпоредбата на чл. 78 А от Наказателния кодекс законодателят е предвидил, че за престъпления, извършени при непредпазливост, за които се предвижда наказание до 5 г. лишаване от свобода и деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, извършителят се освобождава от наказателна отговорност, като му се налага административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв.
В случая съдебният състав е направил точно това. Съдът е призван да брани закона и да го прилага така, както е разписан. В тази връзка недоволството, което отприщи решението на съда сред гражданите, следва да бъде насочено към законодателя и промяна на Наказателния кодекс.
- Да, вашите колеги в случая са приложили закона, но от морална гледна точка наказанието за гърка справедливо ли е? Къде е разминаването?
- Разминаването е между закона и реалната действителност. Обикновено законодателят урежда обществените отношения, обличайки ги в правни норми, като при промяна на тези отношения би следвало законодателството да се променя бързо и динамично в съответствие с нуждите на обществото.
В конкретния случай мога да допълня, че съчувствам на пострадалата Катерина Матеева и семейството ѝ, като усилията на всички нас трябва да бъдат насочени към иницииране на адекватна промяна в закона, за да не остава обществото с усещане за липса на справедливост.
- В практиката ви на магистрат какви присъди лично вие сте издавали за пострадали на пътя?
- Разглеждал съм множество дела от този вид. На окръжния съд са подсъдни като първа инстанция случаите, при които при катастрофа е причинена смърт. По тези дела наследниците на пострадалите обикновено се конституират като частни обвинители и граждански ищци, предявявайки и граждански иск за причинените им вреди. Това е предвиденият в закона ред за реализиране на правата им.
- Моля за вашата позиция като съдия, участник в движението и баща - трябва ли да се промени Законът за движение по пътищата и да се криминализира бързото шофиране като една от причините за войната на пътя? Главният прокурор смята, че не е нужно да се криминализират гонките. Вие как мислите - дали МВР трябва да засили мерките срещу тях, или вниманието да се насочи към наказанието?
- Личната ми позиция е, че не следва всяко по-голямо нарушение на Закона за движение по пътищата да бъде криминализирано, а е необходимо драстично да се засили превенцията по пътищата от страна на МВР, да се увеличи размерът на предвидените в закона административни санкции, като глоби и лишаване от право да се управлява автомобилът, както и да се повиши събираемостта на налаганите глоби.
Защото и в момента се налагат такива, но липсва ефикасност при събирането им. Може да се предвидят и допълнителни административни санкции като спиране от движение на управляваните моторни превозни средства за определен период от време, а за най-сериозните нарушения като т.нар. гонки да се предвиди и отнемане на автомобилите.
Подобна санкция се прилага например в Канада, но друг е въпросът, че при разписване на подобни промени същите следва да са съобразени с конституцията и европейското законодателство. Не е невъзможно за автомобилните гонки да се обособят отделни места за тяхното провеждане при спазване на всички условия за безопасност и под контрола на МВР.
- Превенцията не е ли редно да започне от училище? В момента само представители на КАТ изнасят уроци по безопасност на движението пред подрастващите?
- Когато аз бях ученик, имахме часове по безопасност на движението, които се водеха освен от учители и от служители на КАТ.
В училищните дворове имаше разчертани улици и кръстовища с цялостна хоризонтална и вертикална маркировка и пътни знаци - поне в Математическата гимназия в Кърджали, където аз съм учил.
Привърженик съм на идеята, ако тези часове са изключени от учебната програма, да бъдат въведени отново или да бъде увеличен броят им, като се наблегне на практическата част на обучението.
- Вашата гражданска и професионална позиция - трябва ли веднага да се предприемат крути мерки срещу джигитите, за каквито настоява премиерът Бойко Борисов?
- Разбира се. Позицията ми е, че следва да се затегне контролът при получаване на свидетелство за управление на МПС, като се възстанови т.нар. полигон, и да се въведат по-модерни и интерактивни методи за обучение, а за начинаещи шофьори да се въведе ограничение на максималната скорост, с която могат да шофират. Това са само част от мерките, които могат да се предложат.
- Като дългогодишен магистрат и председател на едно от най-големите съдилища у нас какво мислите за увеличението на заплатите в съдебната система? Как приемате аргументите на финансовия министър Владислав Горанов, който отказва да дава допълнително средства от бюджета за вдигане на възнагражденията на съдии и прокурори?
- В съдебната система възнагражденията не са индексирани от около 3 години независимо от разписаното в Закона за съдебната власт задължение за това. Поради това считам, че решението на ВСС за увеличението на заплатите е правилно.
Възнаграждението следва да съответства на положения труд и високата отговорност, а съгласно Закона за съдебната власт на магистратите е забранено да работят каквото и да било друго извън професията им.
По този начин заплатата им е единственият източник на доходи. Не трябва да се забравя, че материалното осигуряване на магистратите и съответният за това бюджет на съдебната система са гаранция за независимостта им.
Редно е, както се индексират заплатите на работещите в другите сфери на държавната администрация, така да се индексират и заплатите в съдебната система. В тази насока аргументите на министър Горанов за отказ за актуализиране бюджета на съдебната система и неприлагане на закона считам за неправилни.
- Не е тайна, че хората са недоволни от мудното правораздаване. Как то може да стане по-ефективно?
- По-голямата част от делата приключват в тримесечен срок от образуването им. Делът на тези от общо разглежданите е около 80% и по този показател България се нарежда на едно от челните места в Европейския съюз. Впечатлението за мудност е привидно, като то се създава от определена група дела - т.нар. знакови дела.
Въпреки това за повишаване бързината и качеството на правораздаването следва да се реши проблемът с прекомерната натовареност на съдиите в по-големите съдилища, от една страна, а от друга - да се "прекрои" съдебната карта. В тази връзка ВСС е създал работни групи, които да изготвят конкретни предложения за това.