Шофьор обиди жестоко пътник на расистка основа
В редакцията на Plovdiv24.bg продължаваме да получаваме ежедневно сигнали, касаещи градския транспорт в Пловдив. Ето го и поредния, който обрисува една доста тъжна и направо нелепа картина, която не е рядкост в пловдивските автобуси:
Здравейте.
Пиша Ви този имейл като последна инстанция след множество неуспешни опити да се свържа с телефонната централа за оплаквания. За последния месец станах свидетел на прекалено много недопустими неща в градския транспорт. Имам доверие в прозрачността на Вашата медия относно подобни ситуации и това е причината да избера Вас.
Миналия месец станах свидетел на това как шофьор по автобусна линия №4 крещи на пътници (включително и деца), отказва да отговори на напълно любезно зададени въпроси и повтаря "Мълчи! Абе я бързо сядай, че нямам време за глупости!". Децата седнаха в автобуса, без да знаят дали това е правилният маршрут за тях... возеха се все по-далеч и по-далеч от дома си. В последствие осъзнаха, че не е и слязоха на първата спирка.
Защо позволяваме на някого да се държи така с нашите деца?! Но циркът продължи. Имаше задръстване и шофьорът ставаше все по-изнервен. Крещеше и обиждаше всички участници на пътя, навираше се, не спазваше дистанция и набиваше спирачки, без да има нужда. Нещата ни се търкаляха, а една жена падна като кегла... Друг пътник й помогна да се изправи, а шофьорът дори не се опита да се извини или да попита как сме. Жената замълча и слязохме на следващата спирка в шок. Това се случи на 11.11. около 14:00 часа.
Не след дълго, на 20.11., около 15:30 отново в автобус №4 станах свидетел на нещо още по-унизително и недопустимо за 21-ви век. На спирката преди моста на Марица съвсем нормален мъж понечи да попита шофьора за маршрута му... Той отново му се изкрещя в лицето и затвори вратите толкова светкавично, че за малко не затисна главата му.
Шофьорът не пропусна да се похвали на другия шофьор, с когото говореха по телефона с hands free слушалки, как е "попречил на един мръсен циганин да се качи в автобуса". Той беше горд и се смееше доволно. Човекът не беше мръсен, нито в непристоен вид, беше просто мъж, който най-човешки и любезно попита за дадена спирка. Но бе лишен от правото да използва градския транспорт, защото е циганин? Докога! Този път не се сдържах и запаметих регистрационния номер на автобуса - РВ 7860 НХ.
Защо и как стигнахме дотук? Няма ли регулация при подбора на кадри за подобно важна и отговорна професия?? Как стоят нещата със смените и заплатите в сектора?? Как и защо пред очите ни шофьорите се превръщат в чудовища от стрес и нерви? И защо ние и нашите деца да плащаме за тези неволи...
С уважение:
Ваш читател