Снегът сякаш затрупа желанието на пловдивчани да отдадат почит на великия Христо Ботев. За да отбележат 169-тата годишнина от рождението на големия поет и революционер в Цар Симеоновата градина днес се събраха едва няколко десетки граждани, групата се допълваше от почетните формирования от Пловдивския гарнизон, градската администрация, предствители на политически партии и на футболен клуб Ботев, предаде репортер на
Plovdiv24.bg.
"Братя и сестри българи, в този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли за нас. Мнозина ще кажат: "Как така, нали отдавна е мъртъв?" Ще отговоря с неговите думи: "Жив е той, жив е...", обърна се към събралите се поетът Александър Секулов в словото си за живота и делото на великия българин. И продължи:
"И не ние се взираме в каменното му лице, а той ни следи с огнения си поглед. Следи ни неговият дух. Духът на Поета.
Клишето от учебниците разказва, че Ботев преди всичко е революционер, сложил кости в темела на националната свобода. Клишето винаги осакатява истината - Ботев преди всичко е поет. Истинският поет е глас на вечно сбъдващи се национални пророчества. Затова в българската история робините винаги ще пеят своите тъжни песни, а слънцето ще е спряло.
Твърде удобно е да го възприемаме само като герой, като саможертва, като мъртъв камък. И много по-трудно да го мислим като вечно жив, като поет, чието слово очертава високите граници на националния морал, на народностната съвест. Да се прекланяме пред мъртвите поети е лесно, трудно е да живеем с тях, да ги чуваме и разбираме, да ги следваме, ако щете. Българската история е пълна с мъртви поети именно за това - убива ги общият дух на презрение към артистите.
Какво би казал поетът Ботев за днешна България, в която да си слуга на политическа партия е по-важно, отколкото да имаш свободна воля, независим ум, критична позиция? Какво би казал поетът Ботев, когато цели поколения се пропъждат "по тази тежка чужбина - да ходят да се скитат немили, клети, недраги!"
Как стана така, че построихме и живеем безропотно в държава, която е напълно обратната на онази, за чиято свобода загина той? Как стана, че предпочитаме мъртвите паметници пред живите поети?
И сега, когато сме изправени пред тежкия му поглед, не си мислете, че ни се радва.
Ясно трябва да се каже - не можем да построим храм без камъни. Но и нищо не държи камъните на една национална сграда, както духът на поетите. На артистите. На онези, които предизвикват злорадите дюдюкания на домораслия еснаф и родените слуги.
И ако искаме след две години да имаме моралното право да сме културна столица на Европа, а не да се кичим само с нейната емблема, нека се погрижим за артистите, дали толкова много на вечния дух на града.
Нека направим образователни програми, които ще представят тези творци на поколенията млади ученици. Нека се научим да живеем с живия дух на поета, а не само с каменния му образ."