Александър започнал да удря колата, да чупи фара, бай Мето излязъл да пита каква е тази агресия и бил нападнат без причина. Бил е на кървава пихтия от побоя. Не виждах нито очите, нито лицето на баща ми, всичко беше само кръв, долната му челюст бе разцепена на две. Закарахме го в болницата, където претърпя две операции на главата, две на очите и една на челюстта. Милият, не можеше да говори, само с ръкостискане ни отговаряше на въпросите. Почина на 17 юни, отново се разплака синът Велизар.

Сълзите не спираха и от очите на вдовицата Катя. Тя изказа възмущение от поведението на обвиняемия. Вижте го, все едно нищо не е направил, почерни семейството ни, не спираше да ридае почернената жена. Тя на няколко пъти, докато слушаше подробности по зверството, едва се овладя да не избухне.

Юмруци и устни стискаха и Велизар и брат му, които останаха потресени от твърденията на Александър Скръчков, че не той е извършил изродщината, въпреки че момчето, което е било с него - Христо Марков, подчерта, че Александър зверски е бил таксиста. На свидетелската скамейка се изправиха двама колеги на бай Мето. Единият е бил потърсен за помощ от Методи веднага, когато е бил нападнат. Но връзката прекъснала.

Бай Мето успял само да каже къде се намира и какво става, но от притеснение и паника объркал имената на улиците. Все пак таксисти тръгнали да го търсят. Когато го открили проснат, пребит и безжизнен на тротоара, извергът бил вече избягал, подгонен от съсед, а пострадалият една дишал. Беше нещо, което сънувам всяка нощ, беше отвратително, страшно, беше ужасно, не скри емоциите си Петко Ганчев, който пръв е открил колегата си в кръв.

Другият колега - Красимир Стоянов, който е и съсед на бай Мето, успя само да промълви: Беше кървава пихтия, потресен съм и до днес.