Показва коментари на Desi Petrova

Въпросът е принципен. И е въпрос на човечност. А не дали сме добри родители като работим. Живеем в такива времена, че трябва да работим. Каквото правят и лелките в детските заведения. Впрочем при тях би трябвало да е призвание, но това е друга тема. Не трябва да живеем в общество, което толерира насилници, каквито са онези, които си позволяват да удрят 2-годишно дете, защото плаче, че му е мъчно за мама. Или по какъвто и да било повод впрочем. Но правя уточнението заради онова "Да би мирно седяло..." Как ли не го е срам т'ва дете да плаче за мама?! Някой май трябваше да му обясни, че да му е мъчно изкарва лелката извън нерви и то няма право да му е мъчно! Е, виновни са родителите, че не са го дресирали преди да попадне в новата среда. Или че майката трябва да работи, защото трябва да работи, защото ей така покорно свеждаме главица ... дали да не си водим децата в държавни детски заведения, защото не се грижат добре за тях (а е по-лесно да не ходим вместо да се борим), дали да се съгласяваме да работим за 600 лева, за да има все пак някаква храна на семейната трапеза (защото е по-лесно да мълчиш и робстваш вместо да се самооценяваш и бунтуваш), дали да се примиряваме с управлението, защото няма алтернатива... и т.н. Робско мислене е това, не си го позволявайте!