Социолог: Ромите, които живеят в "Столипиново", са едва 10 процента, останалите са турци

Доцент Алексей Пампоров, дългогодишен анализатор на социалните и културни специфики на ромските общности в България, е един от участниците в изследването "Забравените надежди. Ромските деца и институционалната грижа", чиито резултати бяха публикувани неотдавна. Еми Барух ит българсйата версия на "Дойче Веле" разговаря по този повод с него за предразсъдъците към ромите, за причините, водещи до изоставяне на ромските деца, за бедността и институциите.

"Бедността е основният фактор. Говорим за крайна бедност. Бедност, която взривява културните устои на общността." Отговаря той на въпрос за причините, които водят до изоставяне на децата.

"Другите държави се справят основно през осиновяване и приемна грижа. И там има малки институции, но те често пъти са за деца, които са родени с много тежки физически и психически проблеми, което е непосилно за един родител. Грижата за такова дете трябва да е 24-часова. Освен това да не забравяме, че някои от тях са на по 18-19 години, но с умствено развитие на 4-годишно дете. В Лом, в Пловдив, в Стара Загора има такива домове - там децата имат постоянна нужда от специалист. Но и домовете не са панацея, защото - ако е лесен достъпът до тях, тогава там попадат и леки случаи. Една от големите критики по-рано беше, че в домовете за деца с умствена изостаналост - така се наричаха някога, настаняваха здрави деца, които нямаха никакъв проблем. И те започнаха да закъсняват с развитието си.

"Изправени сме пред няколко абсурдни ситуации. Първо - почти никой не иска да осиновява ромски деца, независимо дали са здрави. Особено ако са навършили 4-5 години. Те остават завинаги в системата. Институцията остава единствената алтернатива. Второ - тук-там съществуват приемни грижи. Но за много семейства това е бизнес - те могат да генерират на месец доста прилични доходи от това, че са взели да гледат деца, изведени от домовете. Когато едно подобно семейство, гледащо на това като на бизнес, приеме 3-4 деца, там също започва процес на естествено неглижиране. Част от тези деца са изведени заради семейна дисфункция - някакво престъпление, домашно насилие. Други биват изведени заради много дълбока бедност. И отново тук идват предразсъдъците. Понеже съществува стереотип, че ромските жени живеят на социални помощи, ние няма да дадем на майката 400 лева, за да си гледа по-добре детето, а ще ги дадем на приемната грижа, защото "майката няма капацитет".

"Държавата като цяло пренебрегва бедността. Склонни сме и е много лесно да си кажем, че ромските махали са си такива, това си е ромската култура. И си лягаме и спим спокойни. Но не, това не е нищо ромско. А е култура на бедността, култура, която засяга бедните хора навсякъде по света по същия начин. В България сме етнизирали тези места".

"За "Столипиново" казваме, че е ромска махала. А ромите, които живеят там и говорят ромски, са 10 процента. От квартал с панелни блокове и 30-40 хиляди жители, има 4-5 хиляди, които говорят ромски. Те живеят в барачки, сегрегирано. Всичко останало е по-скоро турска махала. Това реже достъпа до пазара на труда и до нормални жилища. Ромите са жертви на тази сегрегация и го съзнават. Онези, които работят законна работа в чужбина и успяват да направят спестявания, се опитват да си купят къща извън махалите. За да може да се интегрират децата им, за да имат вода, ток. Много е страшно в махалите. България в това отношение е като страна от третия свят.", допълва Пампоров в своето интервю пред "Дойче Веле".