©

ГРЕХЪТ НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Един грях сторих и няма да си го простя, задето позволих на княз Фердиданд да стъпи на българския престол.

/Предсмъртни думи на Стефан Стамболов/

Трима бележити българи прокарват дълбоки бразди в историята на следосвобожденска България: Петко Каравелов, Драган Цанков и Стефан Стамболов.

Най-живописна и безспорно най-ярка от трите фигури, които изпълват през тази епоха почти целия политически небосклон на България, е личността на Стефан Стамболов. Той е роден на 31.01.1854 г. в Търново.

По настояване на своите учители е изпратен като стипендиант на Търновското училищно настоятелство в Одеската семинария през 1870 г. С възприемчив, остър ум и с неумолима жажда за знание Стамболов изучава всички социални учения и създава таен семинаристки кръжок, заради което е подгонен от руската полиция. Успява да избяга в Румъния ,с което начева своята революционна дейност.

Едва 19-годишен, той е втори делегат на Търновския революционен окръг в Букурещ. На 21-годишна възраст през 1875 година младият революционер минава в поробеното си Отечество като главен апостол на свободата на мястото на Васил Левски.

Сред цялата революционна емиграция изборът за заместник на Дякона единодушно е паднал върху Стамболов. Никой не е бил по-достоен от него. Инициатор е на Старозагорското въстание, но макар и неуспешно, то се превръща в генерална репетиция на Априлското въстание от 1876 г., което той подготвя, организира и възпламенява. В Освободителната война Стамболов не взема никакво участие. А и като какъв би постъпил в руската армия или опълчението, като редник ли? Та нима е възможно за него - главнокомандващ в българските въстания, да бъде редник в руската армия?

Има и друго съображение - веднъж изрича "Аз не искам свободата ни да дойде даром и руския царизъм да властва в България". С тези си мисли Стамболов изцяло остава верен на историческите просветления на Левски, че българите сами трябва да завоюват свободата си, защото иначе "който ни освободи, той ще ни зароби".

След Освобождението, като министър-председател, само за 7 години Стамболов превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Чрез политиката си Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. За съжаление, след неговото управлене, този курс се изоставя и България отново постепенно навлиза в зоната на руското влияние, което ще доведе до пагубни последици за българския народ и държава.

Политиката му за опазване независимостта и достойнството на родината и от изток, и от запад, и от север, и от юг е болезнен трън в очите както на неглижирания Фердинанд, така и за ревнивата сибирска мечка - Русия. След падането на Стамболов от власт вследствие на Фердинандови интриги срещу него се вземат бързи мерки от княза, Константинстоиловото правителство и руския царизъм. Чрез маши, верни на капитан Паница - убит за предателство в полза на Русия срещу България, ръководени от Григор Начович и Наум Тюфекчиев, Стефан Стамболов е съсечен смъртоносно на ул. „Раковски" в София на 3 юли 1895 година.

С това убийство Фердинанд премахва най-сериозната си преграда към абсолютна власт на българския престол. На пътя на Фердинанд беше стояла цялостната и особено надарена личност на Стамболов със своето доказано родолюбие и непоколебима воля. Прям, своенравен и при нужда премного суров, Стамболов никога не забулва делата си в мрака на заговорите, атентатите и убийствата дори когато висши държавни интереси налагат това.

Стамболов в своя политически път беше нанесъл доста удари и в много посоки. Но той винаги бе нанасял ударите си открито, доблестно и смело в името на едно свое държавническо схващане, което мнозина не споделяха. Революционната борба бе научила Стамболов да презира подлостта, безволието и падението.

В какво се изразява величието на Стамболов?

Отговорът на този въпрос е даден в хилядите страници на множество автори, анализирали пред- и следосвободителната ни епоха. Революционен демократ, Стефан Стамболов с достойнство заема своето място между вождовете на българската национална революция - Левски, Раковски, Ботев.

При изграждането на възродената българска държава, като държавник и първостепенен дипломат той ревниво бе запазил националната независимост отвред откъдето му се струваше, че тя може да бъде застрашена. Най-възвишеното в него обаче бе неговия патриотизъм. Характер, воля, далновидност, такт и дръзновение са съвкупност от качества, каквито не бе притежавал никой от неговите съвременници и които Стамболов слагаше във всеотдайна служба на Отечеството. Нему принадлежат и първите успехи като пълнокръвни признаци за недалечно и пълно обединение на българския народ в неговите исторически, етнографски и географски граници.

Безспорно огромният му размах на многостранните му дейности не отминава без грешки, най-съдбовната от които си остава довеждането в България на принц Фердинанд. Стамболов осъзнава тази своя грешка и ако ножовете на скъпоплатените убийци не бяха го посекли, то дните на Фердинанд щяха да бъдат преброени. Неслучайно на смъртния си одър, часове преди да издъхне, Стефан Стамболов заявява: „Един грях сторих и няма да си го простя, задето позволих на княз Фердинанд да стъпи на българския престол."

Съдбата на този изключително даровит поет, бунтовник, дипломат и държавник бе определила да управлява и устройва една държава, може би в най-трудните за нея дни. Той трябваше да провира българската независимост между похотливостта на крале и императори. Политик от най-висока класа, той, вождът на една малка държава, с ловки удари печелеше всички дипломатически битки и издигаше престижа на своята страна, която с много такт и мъдрост водеше към безкръвно и пълно национално обединение. Като в тъжен реквием затрогващи вопли от всички страни на Европа и отвъд океана, изпълнени със съчувствие, покруса и гняв, намират израз в телеграми, статии и речи. Печатът реагира живо на варварското покушение и сочи недвусмислено истинските, моралните убийци - княз Фердинанд и правителството на Константин Стоилов. Русия първа слага цветя на признанието върху пресния гроб: „Стефан Стамболов, това е един от най-достойните мъже на България".

Италия допълва: "Талантът на Бисмарк, сърдечността на Байер, патриотизмът на Кавур, такъв беше Стамболов."

Великобритания: "Стамболов знаеше какво иска и отиваше право към целта. Тия, които остават след него, не притежават ни най-малко онези качества, които дадоха на Стамболов едно извънредно положение в България както и голямото му значение в Европа.

Австро-Унгария /Виена/: "Колко неща е извършил тоя човек в осем години, благодарение на своите извънредни държавнически дарби, на рядката си енергия и постоянство за затвърждаванете на България. Тя не притежава един втори Стамболов."

Будапеща: "Стамболов е един велик човек. Той е горд и непоколебим, твърд и силен. Наричаха го тиранин, но той се бореше за свободата... Стамболов стана жертва на една историческа трагедия."

Германия: "Стамболов бе един човек, когото България втори път не е родила... Той бе най-великият мъж на България."

Америка: "Стамболов бе единственият мъж в България, който познаваше отлично своите съотечественици, който бе способен да ги управлява и който ги издигна на висотата на един прогресивен и свободен народ. Той създаде общонационален дух и се издигна до един от видните държавни мъже в Европа."

Франция: "Без Стамболов България не би съществувала до сега. Стамболов бе един великан."

В историята има необходими тирани. А Стамболов беше в тяхното число - той обичаше страстно отечеството си и умря точно защото го избави от гибел.

Ако България някога построи Пантеон, трудно ще бъде за нея да положи в него тялото на друг от своите синове, който да е извършил повече от Стефан Стамболов.